12. Стълкновителни норми /метод/

Отпращат към някакъв закон.
Структура:
-Хипотеза /нарича се обем/ – обхваща цели институти на правото.
-Диспозиция съдържа едно посочено приложимо право.Тя привързва нормата към правото, към което насочва.Диспозицията се нарича привръзка. Тя е специфично правило, което насочва към приложимото право /282 ТЗ/. Възможно е нормата да посочи приложимото право по друг начин – конкретно /чл.131 /1/ СК/.
-Санкция – може да има в края на нормата, може и да няма.
Механизъм на действие:
Стълкновителната правна норма винаги трябва да достигне до определана материалноправна норма.С тях намираме норми, където материята се урежда. Там ни е препратила привръзката /!/. Тази стълкновителна норма се съчетава с норма в друг правен ред. Може да се съчетае с няколко правни норми от различен нормативни актове. Нормите, до които се насочва, са материални правни норми.
Според Кутиков този процес се нарича “Развръщане” на стълкновителната норма, защото се ползва само диспозицията на намерената материална правна норма.Т.е. уредбата на съответното отношение е съчетание от норми.
Натов: дали е вярно, че се привлича само диспозицията? Не,привлича се цялата норма.От материалните правни норми се взема тяхната диспозиция. Взима се и хипотезата. Тя трябва да съвпада с обема – да се отнася за същото отношение, взима се и санкцията.
И двамата автори обаче са съгласни, че уредбата представлява съчетание от стълкновителна норма на МЧП е материални норми, към които е насочването. Те действат неотделимо едни от други. По-важна съставка е стлъкновителната норма, защото стои в основата. Но само по себе си не може да уреди отношението.
Видове стълкновителни норми
В зависимост от естеството на привръзката:
1.ПН, които съдържат конкретна привръзка, посочващи конкретно право, клон, закон, текст от закон – наричат се еднопосочни. Определят приложимото право по националността /чл.606 ТЗ/, чие национално право ще се приложи.
2.Двустранни/двупосочни стълкновителни норми – определят приложното право по един общ, неконкретен белег, който се нарича “формула на привързване” /напр.отечествения закон на детето/. Определя се с оглед на конкретния казус. Чл.282 /2/ ТЗ – “закона по месторегистрацията” ; чл.283 ТЗ – където представителят осъществява дейността си ; чл.13 КТК – “закона на знамето”.
Двупосочните правни норми са два вида:
1.Пълни /съвършени/ - насочва към всички правни системи в света, вкл.системата, от която изхожда – чл.131 СК.
2.Непълни /несъвършени/ - насочва към всички правни системи в света, с изключение на правната система, от която правната норма произхожда – чл.131 /3/ СК, който е съчетание между три вида ПН на МЧП: двустранна непълна стълкновителна норма ; едностранна непълна препращаща към чл.13 СК ; пряка забранителна.
Чл.605 /1/ ТЗ – стълкновителна, двустранна.