11. Видове норми на МЧП и методи на правна уредба

Основен белег на частните отношения с международен елемент е излизането им от един държавен суверенитет и навлизането им в други.
От този факт следва, че държавите, чийто суверенитет е бил засегнат, могат и ако пожелаят ще реагират на това засягане.
Между всяка от засегнатите държави и частното отношение възниква една връзка, която в теорията на МЧП се нарича първична връзка. Тя е на плоскостта на частното право.
Когато засегнатата държава реагира, поеме отношението и му даде правна уредба, към тази първична връзка се наслагва още една връзка – т.нар. вторична връзка. Тя е конкретна по своята насоченост – привързва отношението към държавата, която му е дала правна уредба. И понеже е частно отношение с международен елемент, то е привързано към МЧП. Следователно вторичната връзка се изразява в предоставянето на конкретна правна уредба, в чийто суверенитет частното отношение е навлязло.
МЧП е регулатор – регулативна концепция.
Методи на правна уредба
1.Материалноправен – предоставяне на уредба на частни отношения с международен елемент посредством материалноправни норми.
2.Стълкновителен метод - предоставяне на уредба на частни отношения с международен елемент със стълкновителни норми. Могат да се включат във вътрешноправни нормативни актове на държавите. Може и държавите да се споразумеят да се включат в международни източници.
Независимо от начините, по който се създават, методите са си два. За да възникне тази вторична връзка, е достатъчно само една от засегнатите държави да предостави уредба на отношението.
1.Материалноправен метод – регулира отношения с материални правни норми. МЧП е регулатор по същество /тук/. Нормата, която ги урежда, съдържа правилото за поведение.
Материалноправните норми са два вида:
-Материални норми с несамостоятелно действие
-Преки материални норми
Материалните правни норми съдържат класическите съставни части от структурата на една правна норма – хипотеза, диспозиция, санкция. Санкцията в нормата на МЧП невинаги е в края на нормата. Санкция под формата на неблагоприятни последици винаги е предвидена, но невинаги в края на нормата, а обикновено в отделен раздел на съответния нормативен акт..
Материални норми с несамостоятелно действие – имат хипотеза, диспозиция и санкция.
Механизъм на действие – има едно несъвършенство – не се прилага самостоятелно, независимо и непосредствено към фактите от хипотезата. За да влезе в действие, към нея трябва да се насочи друга стълкновителна правна норма. Материалните норми с несамостоятелно действие се прилагат винаги в съчетание със стълкновителни норми. Това е сравнително нов вид разпоредба в нашето МЧП – от Виенската конвенция за международна продажба на стоки.
Чл.1 /1/ “б” от конвенцията – този текст определя обхвата на конвенцията – за договор за продажба на стоки между страни с място на дейност в различни държави. Буква “а” – тези държави са съдоговорителки по конвенцията. В този случай /буква “а”/ нормите се прилагат пряко. Ако мястото на дейност е в две различни държави и те са съдоговорителки, договорът влиза в действие. Ако една от държавите не е съдоговорителка по конвенцията, тогава конвенцията ще се приложи, ако разпоредба на МЧП насочва към право на държава, която е съдоговорителка по конвенцията.
Това е материална норма с несамостоятелно действие
Преки материални норми
Имат хипотеза, дицпозиция, санкция.
Видове:
-повелителни – чл.29/2/ ЗС
-забраняващи – чл.22/1/ К
-оправомощаващи – чл.22/2/ К
Прилагат се непосредствено, самостоятелно и независимо. Уреждат отношенията на свое собствено основание.