10. Българското Международно частно право

Предполага се, че мирният договор между хан Аспарух и византийската империя е уреждал и международни частни отношения, но не е сигурно.
Първият писмен договор, уреждащ отношения с международен елемент е договорът на хан Тервел с император Теодосий ІІІ – 715 г.
ІІ българска държава – имаме повече източници:
Вътрешноправни – златопечатница, дарствени грамоти на български владетели за чужди търговци – предоставят партикуларен режим. Това са първите наченки на режима на капитулациите.
-Договорите между българските владетели и чужди държави – пак за правния статус на търговците, но и други отношения.
-Договора на Иванко с генуезците – за първи път регламентира клаузата на най-облагодетелствана нация.
С османското иго се настанява и Шериата и режимът на капитулациите. Това е един партикуларен режим за чужденците. Действа до приемането на Търновската конституция. Англичаните се опитват да го възстановят, но с обявяването на независимостта ни окончателно отпада.
Българското МЧП започва развитието си с Търновската конституция.
1939 г – Закон за стълкновителните норми – не е стигнал до НС.
С Ньойския мирен договор се присъединяваме към режима за закрила на интелектуалната собственост.
След 9.09.1944 г. – Съвет за икономическа взаимопомощ – започва развитие на българското МЧП в областта на международните договори. Приемат се СК, ЗС, Закон за сделките с валутни ценности, Указ 56.
Днес МЧП е един от най-динамичните отрасли. Нямаме кодификация. Проф. Михаил Поповилиев – пръвия в света – МЧП има регулативна функция. Проф. Г.Генов, проф. Стоян Данев, проф.Иван Алтънов, проф. Вл.Кутиков.