1. Същност на Международното частно право

Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с международни елементи.
Обективната действителност разкрива наличието на две групи отношения:
1.Отношения, които възникват, развиват се и се погасяват в пределите на проявление на един държавен суверенитет. Това са така наречените вътрешни ПО, които са предмет на уредба на вътрешните правни отрасли – КП, процесите и др.
2.Международни отношения – излизат извън държавния суверенитет и засягат няколко държави, т.е.отношения между субекти, носители на суверенитет.
Има две подгрупи МО:
В тесен смисъл на думата /класически/ - това са отношения между държавите или отношения между държави и международни организации – т.нар. публични отношения. Те се регламентират от МПП, Международното данъчно право, Международното наказателно право.
В широк смисъл на думата /частни отношения с международен елемент/. С едни или други свои структурни съставни части те излизат извън пределите на един държавен суверенитет и навлизат в пределите на друг държавен суверенитет. Страните по тях са частноправни субекти /ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани правни образувания/. Тъй като в тези МО встъпват международни образувания, международни организации и държави, те се наричат частни отношения с международен елемент.
Имат имуществен характер.
Възникват между равнопоставени обекти по повод частен интерес.
Страните носят имуществена отговорност за изпълнение на поетите по отношението задължения.
Международният елемент в тези отношения се появява вследствие на комбинираното лично и териториално действие на суверенитетите на държавите.Той може да се появи по отношение на всяка от структурните части на частното отношение. Всяка една от тези части може да излезе от територията на една държава и да навлезе в друга. Напр. Такава част може да е:
Правопораждащият факт – напр.договор /напр. Двама българи, раждани в Германия скл. Договор за заем – по немското право/.
Субектите са от различна националност.
Субектите са от една националност, но договорът /правопораждащият факт/ е осъществен в чужбина.
По повод правата и задълженията на страните – най-често по договорите за медународен превоз.
По повод вещите на едно ПО – отдава се под наем сграда – вещта е в чужбина.
Този международен елемент не е нещо привнесено. Той е присъща част на ПО. Обикновено възниква заедно с появата на отношението. Може да се появи и по-късно – отношението е възникнало като чисто вътрешно, но интересът диктува промяна и стават с международен елемент – едната страна е сменила своята националност. Може и обратното – отношението е чисто с международен елемент, но впоследствие той отпада.
Промяната на международния елемент е резултат от комбинирането на личното или териториалното действие на суверенитета.
Групи частни отношения с международен елемент, предмет на регулиране от МЧП:
1.Граждански отношения с международен елемент. ГП- обща част – правен статут на страните, правни сделки, представителство, погасителна давност.
-Вещни отношения с международен елемент – засягащи собствеността и други вещни права на чужденци и ЮЛ в България и на български лица и ЮЛ в чужбина.
-Облигационни отношения - статуса на договорите, на извъндоговорните задължения.
2.Търговски отношения с международен елемент
-Правен статус на търговските сделки, договорите.
-Правен режим на международните инвестиции.
-Международноправна закрила на интелектуалната собственост.
-Правна уредба на международния транспорт.
-Статус на търговските ЦК.
3.Семейни и наследствени отношения с международен елемент – органи и др.
4.Трудови отношения с международен елемент
-Полагане на труд от чужденци в България.
-Полагане на труд от българи в чужбина.
Това е предметът на МЧП.
По-стари виждания за предмета на МЧП – не са тези отношения, а т.нар. стълкновителен /колизионен/ въпрос. Когато едно отношение излезе от пределите на един държавен суверенитет и навлезе в пределите на друг, то засяга правните системи на двете държави.Възниква въпросът коя от засегнатите правни системи трябва да уреди това отношение. Този въпрос се нарича колизионен.
Всяка от засегнатите държави получава правото да даде правна уредба на това отношение. Правните системи обаче са различни и често пъти уредбата в една Д противоречи или и несъвместима с другата. Във връзка с това може да възникне колизия и това се поставя въпросът коя правна система ще бъде меродавна да уреди отношенията. Това е т.нар.колизионен въпрос и той е предмет на МЧП според редица автори.
-Предмет на МЧП са правните норми, които регулират ПО с частен елемент.