Правна същност на Административния процес и Административно правосъдие.

В Република България се осъществяват три вида правораздаване:
-Гражданско Правораздаване – има за цел да разреши Гражданско-правни спорове. То се осъществява от общите съдилища и три инстанции.
-Наказателно Правораздаване – свързано е с разрешаването на наказателно-правни спорове. То се осъществява от общите съдилища и се развива по реда на НПК.
-Административно Правораздаване е свързано с административно-правни спорове между Административни органи и граждани и организации. То се реализира от специално създадени специализирани съдилища. Съдебното оспорване се осъществява в две инстанции. Именно чрез административното правораздаване оживяват материално-правните административни норми.
Именно в хода на прилагането им се реализират материалните норми. Тук следва да се разграничат такива понятия като Административен процес, административно правораздаване, административно правосъдие и дело. Административния процес може да се разглежда двояко. От една страна, той представлява съвкупност от правни норми със административно-правен характер по силата, на който се осъществява адимистративната дейност. От друга страна той може да се разглежда като процедурата, по която функионират органите на изпълнителната власт.
В Административния процес следователно ще се включи дейността на всички органи на изпълнителната власт в този смисъл. Административния процес може да се разглежда в широк и тесен смисъл.
- В широкия смисъл- той включва дейността на всички органи свързани с изпълнителната дейност. Следователно тук ще се вклюми дейността на министри, на Министерски съвет, областни управители, Съд и др.
- В тесния смисъл- тук ще се обхване само дейността на Съдебните органи по разрешаването на Административно- правни спорове. В случая това ще бъде синоним на Административното правосъдие. Следователно то обхваща съвкупността от процесуални действия извършвани от съда и страните по решаването на спора.
Заедно с това се определя и понятието Административно Правораздаване. Тук следва да се включат процесуалните действия при оспорването на актовете пред съдилищата както и действията извършвани от тъй наречените особени административни юрисдикции. Това са административни органи, на които по силата на Закон е възложено разрешаването на Правни спорове. Такива юрисдикции в настоящия момент изрично не съществувант тъй като по силата на Конституцията, правораздаването в РБ се осъществяна само от Съдилищата. До такава, обаче Органицационно- правна институция се добижава Комисията за Защита на Конкуренцията. Решенията могат да се оспорят пред ВАС. Следователно в този смисъл, ако говориме точно, следва да се приече, че Административното правораздаване в редица отношения може да се постави знак на равенство между Административно правосъдие и Административно правораздаване. Характерните черти на Административното правосъдие са:
1-Административнтото правосъдие е процес. Той се явява съвкупност от взаимосвързани процесуално действия. Те се осъществяват във строго определен ред предписан от Закона т.е. се оъсществяват от Съда, в случая (Административен съд или ВАС) или от страните. Всяко процесуално действие се явява резултат на предходно действие и едновременно с това се явява база за следващо действие. По този начин Административното правосъдие можем да го оприличим на една верига, в която свързаните брънки са отделните процесуални действия.
Отделните Процесуални действия са в порядък определен от закона. Невъзможно е едно действие да предходи друго. Някои от Процесуалните действия са задължителни, без тях не може да протече административния процес. Такива са например: жалбата или протеста.
-със жалба физическите и юридическите лица оспорват Административен акт и прокурора са в протест. Други действия са диспозитивни т.е. възможни, но не задължителни. Назначаването на вещо лизе, призоваването на свидетели, извършването на оглед и др.
2- Административния процес е двустранен. Това означава че има две противоположни страни. Те са с различен правен интерес. Едната страна, за която Актът е благоприятен ще го брани доказвайки, че той е законосъобразен и правилен. Другата страна ще има противоположен правен интерес. Тя ще доказва, че оспореният акт, незаконосъобразен и неправилен. Не е възможно в административния процес да има само една страна. Например, ако жалбоподателя е организация, която се влее или присъедини към организацията ответник, то производството ще се прекрати. Характерното тук е, че едната страна е винаги орган на изпълнителната власт, чиито акт, действие или бедейдействие се атакува.
3- В основата на Административния процес е административно-правния спор. Той всъщност представлява разногласие между страните за законосъобразното поведение на една от страните. Например дадено лице счита, че неправилно му е отказано строително разрешение или лице оспорва заповед на кмета, в което е решено удължено вечерно работно време на даден ресторант. Административно-правния спор в случая е между съответното лице, което поддържа, че са накърнени негови права, свободи и интереси.
Без административно-правен спор, адмисистративно дело няма. Именно спора е предмет на делото. Този спор следва да се реши от съда. Административно-правния спор следва да бъде обявен по надлежния ред. Това означава, че той е административно-правен и че се поставя на вниманието на съда. Обявяването на Административно-правния спор става чрез Сезиране. То представлява упражняване на активната процесуална легитимация т.е. подаването на жалба или протест. Баз сезиране не може да се постави в ход съдебното производство. Не може да се образува дело. Съдът не може да действа служебно.
4-Административния процес е състезателно производство. То осигурява ревноправието и процесуалната равнопоставеност на двете страни.