9. Особености на националната изборна система.

1. избор на президент и вицепрезидент-
- в КРБ се съдържат изчерпателни правила при определяне на изборния резултат. Особеното е, че се кандидатират в една листа. Всеки кандидат формира една листа с вицепрезидента. Дава се възможност за коалиране между партите за избор на президент и вицепрезидент.
- КРБ предвижда засилена мажоритарна ИС с абсолютно мнозинство. В изборите да са участвали повече от половината от избирателите по списъци, или имат избирателен глас. Броят на избирателите не се знае с точност ( дори и ГРАОН). В чужбина избирателните списъци се правят със заявление за такива избори ( минимум 100). Могат да гласуват и повече и се записват. Поради това КРБ по силата на тълкувателно решение на КС, при избори с по– малко от 50 % от избирателите, задължително да се проведе 2 тур, защото не може да се удовлетвори изборния резултат при първи тур. Кандидат- президентската двойка е избраната тази, която е с повече от 50 % от действително подадените гласове. Във вторият тур участват само първите две кандидат- двойки с най– много гласове и отпада изискването за избирателна активност.
Вероятността да има точно равен брой математическо равенство (1:3 млн)- започва наново целият изборен процес.
2. особености за местни органи на самоуправление
- избирането на кметове става с абсолютно мнозинство по мажоритарната ИС, но без изискване на определен % избирателна активност. При кметства с малко избиратели често стават абсолютни математически равенства ( законът не дава изход).
- изборите за общински съветници - пропорционална ИС в многомандатна община и броя на общинските съветници се определя от таблицата в ЗМСМА. Особеност е, че няма избирателна бариера. Практически обаче, при всяка пропорционална система има естесвен изборен праг и той се определя като минимален брой гласове, които една партия трябва да събере, за да получи един мандат. Броя на действително подадените гласове да се раздели на броя на мандатите на общинските съветници.

Особености на националната изборна система свързани с избор на народен представител в България

Народните представители се избират чрез Виктор Донт и се прилагат две стъпки:
1. на национално ниво - целта е да се разпределят мандатите между политическите партии
2. на райднно ниво – за персонифициране на мандатите на всяка политическа партия
Наред с партиините листи в избирателния район се регистрират независими кандидати с представителна листа. Правилата за определяне на резултатите на независимите кандидати се различават от правилата на партиините листи.
Алгоритъмът за разграничение на мандатите при избиране на народни представители се съставя в следните стъпки:
Първа стъпка- след определяне на резултата на гласуването като брой действителни гласове за партиини листи и независими кандидати на първо място се преценява дали в някой от 31 избирателните района има избран независим кандидат. Партиините листи и независимите кандидати се регистрират в отделен избирателен район. Законът позволява едно лице да бъде издигнато в максимално две партиина листи, следователно едно лице може да бъде кандидат в партиините листи в два отделни листи. В случаи, че бъде избран и в двата района, посочва къде иска да остане на мандат, а в другия влиза следващият от партиината листа. Независимия кандидат може въз основа на подписка от 200 души да се регистрира в един избирателен район. Самия той представлява листата. В съответния район може да има и 3, и 4 независими кандидата. В партиините листи се включват равно или повече кандидати от броя на мандатите определен в района, следователно това е неравнопоставеност с независим кандидат.
Независимия кандидат е избран, ако ако в изборите е получил гласове равни или е надхвърлил районната избирателна квота- простата квота на Хер. От 1991г. до 2005 нито един независим кандидат не е приближавал районната избирателна квота.
Ако например в три избирателни района има три избрани независими кандидати, техният брой трябва да бъде изваден от общия брой 240 - 3 = 237броя. Независимите кандидати печелят с различна цена на мандата, следователно се нарушава равното избирателно право.
Втора стъпка- трялва да се разпределят 237 мандата, но само от тези партии и коалиции, които са преминали 4 % избирателна бариера в цялата страна от общия брой действителни гласове. Тези под 4 % не участват в разпределението на тези 237 мандата.
Един независим кандидат, ако надвиши квотата, дори 3-4 пъти влиза само той. Пак се нарушава равното избирателно право.
Напримир 4 партии имат 4 % надхвърлена избирателна бариера – разпределят 237 мандата. Събират резултатите на тези 4 партии в цяла България във всеки многомандатен избирателен район – 31.

Прилагайки Виктор Донт на национално ниво се абстрахира, че в страната имаме отделни многомандатни избиратлни райони. Партиите регистрират кандидати във всеки избирателен район – 31.

Но прилагането на Виктор Донт прави закръгление на остатъците, следователно отделни райони се препълват, а други остават недопълнени.
Ако в трети изборен район съберем мандатите на А, В, С партии и сме разпределили 14 мандата, вместо 13.
Четвърта стъпка – прехвърляне на мандатиот препълнени към недопълнени избирателни райони, въз основа на твърд математически критерий. Преценява се в препълнен район коя партия заплаща най- ниска цена за получените мандати. От нея взимаме един мандат. Но в друг избирателен район трябва да я компенсира където плаща най- висока цена, където е недопълнен.
Проблемът е създаването на препълнени и недопълнени мандати. Справедливо е разпределението за партиите, но не и за кандидатите.Тук цената на мандатите е различна за една и съща партия, но в различни избирателни райони.
На последните избори през 2005г. най- много гласове спечели Коалициа за България. Гласовете на българите в чужбина се разпределят се разпределят равномерно в цяла България. Предварително не се знае кой район ще е препълнен.
Позитиви на Виктор Донт- дава пропорционален резултат – много точна пропорция. В България 4 – 14 мандата / магнитут/
При местните избори няма избирателна бариера – прилага се в многомандатни избирателни райони и няма тези аномалии. Също има независими кандидати, т.к. населението е по- малко като брой там има избирани независими общински съветници – те имат възможност да достигнат районната избирателна квота – извежда се от общия брой и остатъка се разпределя между партиините листи с метода Донт. Разпределението не е много пропорционално.
Никой независим кандидат състезаващ се с партиини листи няма да бъде избран за народен представител, т.к. те имат нисък шанс. Но законодателството дава известни бонификации. За независим кандидат се прилага проста квота на Хер, докато мандатите за партиини листи се разпределят па метода на Донт.
Избирателната система в България освен общи избори познава и частични избори, както и втори тур. Правилата за провеждането им са различни.
Частични избори – когато предсрочно се овакантява мандат при мажоритарната избирателна система. При предсрочно овакантяване на мандат по пропорционалната система следващият от избирателната листата попълва мястото, следователно няма избори. Ако се оваканти мандат на независим кандидат остава незает.
Частични избори – при овакантяване на мандат на кмет на община, кмет на кметство – както при общинските избори, но в съкратени срокове – 40 дни, а общите избори са 60 – 70 дни. Частични избори за президент, вицепрезидент не се провеждат. Ако се оваканти президентски мандат се назначава вицепрезидента, ако не председателя на народното събрание.
Избраният на мястото на кмета трае до края на мандата на предшественика им. Но ако им остават по- малко от 1 година не се провеждат избори, а се назначава временно изпълняващ длъжността му.
Нови избори- когато в изборите на кметове на общини и кметове на кметства, президент и вицепрезидент се стигне до точно математическо равенство, както и когато изборите бъдат обявени за незаконосъобразни от съответния съдебен орган се насрочват нови избори по общата процедура, от началото до края. Новите избори могат да бъдат в зависимост от порока за определен район или за цялата страна. Тук се следва цялата процедура – 60 – 70 дни.
II тур – само при мажоритарните избори. В гласуването, в съревнованието участват само първите двама от I тур с най- висок брой ( процент ) гласове- балотаж. В 7 дневен срок между I и II тур предварителната кампания продължава.
Оспорване на избирателния резултат – при допускане на осъществени нарушения при избирателния процес и отчитането на избирателния резултат. Оспорването пред местния акръжен съд е първа инстанция. Втора инстанция е за законосъобразност пред ВАС.
Контрол за законосъобразност за избор на народен представител, президент и вицепрезидент- компетентен да разгледа спорът е КС. Критерии за преценка е винаги конкретен – дали порока съществено се отразява върху края на изборния резултат. Незаконосъобразни избори- когато избирателното нарушение променя избирателния резултат.