8. Смесени избирателни системи.

Смесени ИС. Особености на BG ИС( гласуване; определяне на изборния резултат при парламентарни, местни и президентски избори)
Смесените ИС се появяват края на 40 и началото на 50 години на 20 век. Те са начини за комбиниране на елементи чисто пропорционални и чисто мажоритарни, както и с туширане на техните недостатъци. Условно се делят на два вида:
1. твърдо смесени
2. функционални
Особеното и при двата вида е, че:
- формират се и при двата вида съставни избирателни райони
- избирателите имат повече от един глас ( толкова, в колкото избирателни района участват)
- кандидатите се регистрират в партийните листи и отделни като мажоритарни кандидати като се допуска / забранява едно лица да е кандидат в листа и мажоритарен кандидат. При мажоритарната система има виска ефективност на първо гласуване.
Твърдо ( механично ) смесени прилагат двата елемента – мажоритарния и пропорционалния при избора на колективен орган, при които част от състава се избира в едномандатни избирателни райони с използване на мажоритарни правила, било на относителното, било на абсолютното мнозинство. Друга част се избира в многомандатни избирателни райдни с пропорционална ИС за определяне на изборния резултат като кандидатите се регистрират в гъвкави или твърди партиини листи. При пропорционалния елемент е възможно, държавата да е разделена на многомандатни избирателни райони или национални мандатни райони, а може и двете.
У нас смесена ИС беше използвана при изборите от 1990г. Тя е твърдо смесена, т.е. най- елементарния вариант на смесване. 7- то ВНС - 400 народни представители, 200 от тях бяха избрани 200 едномандатни райони чрез мажоритарната система на абсолютното мнозинство ( два тура - балотаж). Районите са с относително равен брой население и обхващаха някои на брой общини, а големите на няколко едномандатни. Останалите 200 народни представители се избират в 28 многомандатни избирателни района ( днешното областно деление ) – разпределят различния брой мандати в зависимост от населението по системата Донт. Така всеки избирател се включва в мандатната система по адрес, участва в ИС в многомандатен и едномандатен. Гласува за предпочитан от него кандидат в мажоритарния район и един, който по партийна листа в района на пропорционалната система.
Избирателите можеха да гласуват само с 1 глас. Можели са да ги дадат само на една партия, а може и за различни партии. А може и да не гласуват. Гласува два пъти в различен избирателен район. Гласовете се отчитат отделно и изборния резултат се определя и по мажоритарно, и по пропорционално типово единство, което обединява елементите с единно тяло от депутати ( ВНС ). Двете системи не са обвързани и не предопределят определянето на изборния резултат.
Класически пример за функционално смесване на системи е системата ФРГ от 1949г – копирана от много страни. Особеностите са федерална структура като всяка провинция практически със смесена система е представена и като общност, и като територия. Територията на всеки Ландтаг ( провинция) е многомандатен избирателен район, в който се избират определен брой депутати, в зависимост от броя на населението. Няма определен твърд брой депутати в Бундестага. Вътре във всяка провинция се формипат едномандатни избирателни райони, в които се използва мажоритарна ИС на относителното мнозинство ( в 1 тур). Избран е кандидатът с най- много гласове. Партията регистрира отделни депутати във всеки избирателен район. Твърди партийни листи в многомандатните райони в провинции следователно 2 гласа – в едномандатни райони на партийна листа. Мажоритарно избраните кандидати застават в челото на партийната листа в пропорционалната система и ги избутват. За избрани от листата се смятат тези до попълване квотата на резултатите от пропорционалната като в тях влизат мажоритарно. Мажоритарните кандидати персонифицират пропорционалната система. Ако кандидатите на мажоритарната система са повече от мандатите на пропорционалната, то влизат всички от мажоритарната.
Смесената система в Германия е в зависимост от избирателната бариера и да е получила минимум 3 избрани мажоритарни мандати или да е надхвърлила 5 процента от гласовете по пропорционалната система в страната. Тази система е замислена заради силното, рестриктивно действие на крайно леви и десни следователно 2 големи партии и множество малки служещи за балансьори. Тази система често пъти се нарича персонифицирана пропорционална система.
Възможни са по– сложни системи – освен многомандатни райони по пропорционалната система, се формира и един национален многомандатен район, при който се разпределят остатъците от други многомандатни райони. Смесените ИС показват предимства спрямо пропорционалните ИС и мажоритарните ИС, но правилата на определяне на крайния резултат са толкова сложни, че отделните избиратели трудно ги разбират. Има толкова сложни, че не намират приложение в избирателната практика.