7. Пропорционална избирателна система.

Възникват във втората половина на 19 век, като една от причините за това е да бъдат туширани недостатъците на мажоритарната система и по– специално да се засили представителността на ИС. За разлика от мажоритарните системи, те първо са обосновани теоретично и едва по– късно са въведени в практиката .Съпътствано е от политическите полемики и борби. За първи път идеята за провеждане на пропорционално представителство е в GB, но GB и досега използва мажоритарните системи. Особена е полемиката между Мил Пейдж Хот. Въвеждането на пропорционалната ИС съвпада с избирателните реформи, при които се въвежда принципът на всеобщата ИС ( разширяване на избирателния корпус)следователно формиране на политически партии от масов тип ( 2-та половина на 19 век) и формиране на принципи от горе на долу ( избиратели към НС). Така партиите се превръщат в посредник между избиратели и кандидати, и самият процес на управление се опосредява. Кандидатите се избират преди всичко от политическите партии. От момента на своето кандидатиране те се обвързват с определен политически интерес. В тази обстановка се преосмисля ш за първи път се прилага в Белгия ( после в континентална Европа). Могат да се използват само за избиране на колективни органи в мнoгoмандатни избирателни райони. Сърцевина на пропорционалната ИС е съотношението между гласове и мандати, което се извежда като принцип на справедливо разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите и преценят. Съответствие между дял гласове и дял мандати. Така формирано НС е огладало на политическите интереси на нацията………..
Пропорционарните ИС се разграничават от използваните математически правила, които са по- сложни от мажоритарните правила, т.к. предполагат действие деление. Правилата за разпределение на мандатите в съответствие с гласовете остават не разбрани от кандидатите, а и от избирателите.

Пропорционалните ИС се делят на типа ( от математическа методика):

1. Пропорционални ИС с изборни квоти – вазникват първо те. При тях целта е да се изчисли цената на един мандат, определена в брой действителни гласове ( x брой гласове е равен на 1 мандат).

2. Пропорционална ИС с делители – целта на разработваните формули по този вид ситеми е да се реши проблемът с остатъците, които се получават от пропорционалните ИС с квоти.
Първата такава система е разработена от белгиеца Виктор Донт- математическо разпределение при данъчната система, но навлиза в ИС. Най- разпространено е попълване на 1 таблица и изчисления на частно с поредица от делители. Подреждат се резултатите в низходящ ред. Подбраните делители са естествени числа.

Подреждане в низходящ ред на частните, независимо от това в
коя колона или хоризонтал попадат. Подреждаме в една колона толкова частни, колкото е броят на мандатите. Фактически мандатите се разделят като се отчита в кое поле на партия попада съответното частно.
1. мандати- възможно е да бъде възприета друга поредица от делители ( 1, 3, 5, 7, и т.н.), но същността на метода остава. Не може обаче да е произволна, а да е такава, че скокът между мандати да се запазва.
Предимствата на този метод е, че извършва закръгляването автоматично без да се налагат вторични методи ( за остатъци).
Проблем и на двете ИС при намаление в броя на мандатите, които се разпределят се увеличава диспропорцията между гласове и мадати с висок брой на мандатите ( резултатите става по пропорционални. Именно поради това има тенденция, че тази тенденция е чисто математическа зависимасот, а не политическа. Съществува тенденция за увеличаване мандитута на избирателния район с цел увеличаване броя на избирателите за един мандат). Пропорционалното разпределение зависи от броя на участващите партии и неравномерността на разпределение на гласовете. Магнитут 22-24 увеличени мандата в избирателен район. За да се постигне идеален пропорционален мандате в страни с малък брой избиратели и относително малък брой депутати се използват националните избирателни райони, т.е. максимално се разширява магнитутът ( пример: Холандия, Израел – 1 мандатен избирателен район). В BG многомандатен избирателен район с 240 мандата- би било най – приемлива за идеално пропорционално разпределение на мандатите.
Проблемът с националните избирателни райони е в това, че изборите се деперсонифицират окончателно, т.е. връзката между избирателите и кандидатите се опосредява от партиите, губи се личностния характер, при които избирателите познават 1-2 от листата, а за други гласуват по симпатия. Именно поради това подобна система не се практикува често. С разпределение на политическите мандати е само първата стъпка при определяне на резултатите. В резултат трябва да се индивидуализира с кандидат от съответната партия. Това става с листите, които партиите регистрират в един избирателен район и то по реда на записване.
Партите регистрират листи с кандидати, чийто брой съответства или е по- висок с броя на мандатите, разпределени в един избирателен район ( ако е къса листата при повече мандате спечелени се губи мандат).
Ако при мажоритарната ИС при овакантяване на един мандат ( пример: лицето стане министър председател) налага се да се проведе частичен избор, но при пропорционалната ИС няма частични избори. При напускане ( овакантяване) се попълва от следващия в листата автоматично. Това става, защото избирателите са гласували за цялата листа. Начело на листите се слагат ( регистрираните патийните лидери и така се възпроизвеждат на всички следващи избори). Неизменно едни и същи лица присъстват в НС. Независимо от това, че може да не са най– достойните кандидати на една политическа патия. Така политическия живот се префесионализира ( припер: в BG от 1990 има лица в НС). Формирането на неизменен политически елит, практически води до политическа корупция ( пример: класика е Италия). При пропорционалните ИС избирателита на могат да отстранят едно лице от листата на предпочитаната от тях партия и са изправени пред алтернативата да не гласуват с листата на тази партия. Формирането на политически елит води и до друг феномен: рязко спадане на избирателната активност. Отчитайки този недостатък на пропорционалната ИС, започва използването на друг тип листи, които да заменят твърдите партийни листи ( избирателите не могат да преподреждат кандидатите на съответната партия). За да се персонифицира вотът на избирателите се въвеждат “ гъвкави партийни листи”, при които избирателят може да преподреди кандидатите на съответната партия по начин, който е приемлив за него, но често избирателите се отказват да извършват размествания – няма особена промяна.
“Свободни партийни листи” – избирателят сам формира листата и може да включи кандидати от различни партии и може да ги подреди в ред, които предпочита.
Гъвкавите и свободни партийни листи се практикуват в избирателни райони с малък мандитут и малък брой избиратели, т.к. отчитането е по– сложно. Пропорционалните ИС дават възможност за представителство и на най- малките партии съобразно броят на получените гласове. От гледна точа на тяхната представителност са по– добри от мажоритарните. При избирателна активност около 80 % огледалност в НС. За тази цел парламентът не трябва да е малък, за да няма диспропорционалност. Малките НС са по – оперативни, но по – малко представителни.
При пропорционалните ИС има един естествен изборен праг и той се определя от цената на мандтите. Без преминаване на естествения праг няма представителство в НС. С намаляване на избирателната активност изборния праг намалява.
Пропорционалните ИС често водят до силна фрагментация на НС и относително нестабилни коалиционни мнозинства, а това често води до нестабилност в изпълнителната власт. Това е един сериозен недостатък, т.к. представителността може да е предимство, но нестабилността е недостатък. Поради това в някои законодателства се закрепят избирателните прагове, които са по – високи от естествените. Той е законодателно определен % от действително подадените гласове, които една политическа партия / коалиция трябва да надхвърли, за да участва в разпределението на мандатите. Обикновенно законодателните бариери се въвеждат на национално ниво, а не за отделните избирателни райони. Избирателната бариера нарушава пропорционалните ИС и идеята за пропорциалността, но в същото време имат стабилизиращ ефект на НС и някои пъти водят до изкувствени парламентарни мнозинства. Бариерите варират от 3 – 12 % ( BG – 4 % ).
Партиите спечелили по- нисък % от законодателната бариера, не участват в разпределението на мандатите и гласовете се губят. Мандатите се преразпределят между партите, които са преминали законодателната бариера и увеличаването на техния резултат пропорционално на подадените за тях гласове. Концентриращият ефект на бариерата може да е осбено ясен, силен, когато се пръскат гласове за партии, които не преминават законодателната бариера.
Избирателните бариери са отстъпление от принципа на пропорционалността и имат силно рестриктивно действие по отношение на малките партии, но и последно имат средство за преодоляване на този ефект ( пример: коалиране в изборите). Сериозен проблем е в страните с партии, които имат много идеологични различия и не е проблем за страни, в които партите имат близки идеологии. Основното предимство на по– широките мандати е представителността на пропорционалните ИС. Те обаче, сериозно се влияят от критерия избирателна активност. При ниска такава не може да се говори, че НС не е огледало на нацията, но особено влияние с активността има и системата на политическата партия. За да може една пропорционална ИС да действа добре е необходимо една разкрита партиина система от партии, които печелят доверието на избирателите. Докато в мажоритарната система се получава състезание за всеки отделен мандат в избирателния район, а при пропорционалната за всички мандати във всички избирателни райони. Партиините резултати при пропорционалните ИС са фрагментация на НС и насърчават появата на политически партии. Мажоритарните ИС действат концентрирано и това води до опростяване на партиината система ( 2 -3 силни политически партии и до противорство между тях за спечелване на всички мажоритарни мандати). Има само един победител и множество победени. При пропорционалната ИС има множество победители и множество победени.