7. Ръководител на дипломатическо представителство.

Ръководителите на дипломатическите представителства се определят, назначават и отзовават в съответствие с нормите на международното и вътрешнодържавното право.
Класът на ръководителите на дипломатичесото представителство се определя от договарящите се държави. Ръководителите се разделят на три класа:
- клас на посланици и нунци, акредитирани към държавния глава;
- клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавния глава;
- клас на управляващите представителства, акредитирани към министъра на външните работи.
Класовете, въпреки че по правило съвпадат, се различават от дипломатическите рангове, които са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи. Класификацията на класовете се извършва от международното право. Съгласно установената практика държавите предоставят следните рангове: посланик /пълномощен министър/, първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе – културно и военно.
Ръководителят на дипломатическото представителство е единственото лице, което представлява своята държава в приемащата държава по всички въпроси. Може да води преговори по всякакъв вид въпроси, с всякакви институции, може да съгласува текстове по договори, вкл. и да подписва такива. В случаите, когато се подписва договор посланикът трябва да има пълномощие от министъра на външните работи.
Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство като правило преминава през следните стадии:
1. Поискване и получаване на агреман от приемащата държава.
Съгласно международното право, за да бъде назначен ръководител на дипломатическо представителство, е необходимо да има съгласие – агреман от приемащата държава предложеното лице да оглави дипломатическото представителство. Изпращащата държава е длъжно да поиска агремана. Счита се, че ако в разумен срок приемащата държава не даде своето съгласие, то тя не е длъжна да съобщи мотивите за отказване на агремана. Отговорът на приемащата държава не се формулира в същата форма, в която и бил поискан.
2. Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава.
След получаване на агремана, изпращащата държава назначава ръководителя на дипломатическото представителство и прави съобщение в печата. На ръководителя на дипломатическото представителство се дават акредитивни писма, в които се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.
3. Заминаване в приемащата държава.
4. Връчване на акредитивните писма.
След пристигане на ръководителя на дипломатическото представителство преди официалното връчване на акредитивните писма по правило той прави неофициална визита на министъра на външните работи, на когото предава заверено копие на акредитивното писмо, а е възможно и неофициално да посети и доайена на дипломаическия корпус в приемащата държава.
В съответствие с установения протокол в държавата ръководителят на дипломатическото представителство връчва акредитивното си писмо на държавния глава, обикновено церемонията включва: почетен караул, изпълнение на държавните химни в тържествена обстановка. В случаите, когато ръководителят е от клас управляващ представителството, той не получава акредитивно писмо, а официално пълномощно от министъра на външните работи на изпращащата държава до своя колега от приемащата държава.
С връчването на акредитивното писмо, респ. официалното пълномощно, се смята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.
Ръководителят на дипломатическото представителство на една държава може да бъде дипломатически представител в няколко държави едновременно, ако някоя от приемащите държави не възразява, в който случай се говори за т.нер. кумулация. Единствено Ватикана не допуска кумулация. Съвместяване се допуска и по отношение на международните организации.
Прекратяването на официалните функции на ръководителя на дипломатическото представителство маже да настъпи по инициатива на изпращащата държава, а така също и на приемащата държава. Пълномощията на ръководителя на дипломатическото представителство се прекратяват:
- при изтичане на срока, за който е бил акредитиран;
- при отзоваването му от акредитиращата го държава;
- при обявяване от приемащата държава за persona non grata;
- при подаване на оставка;
- при смърт на ръководителя на дипломатическото представителство;
- при война между изпращащата и приемащата държава;
- при прекратяване съществуването на една от двете държави като субект на международното право;
- при скъсване на дипломатическите отношения между двете държави.