6. Мажоритарна избирателна система.

Мажоритарните системи са продукт на еволюцията на изборите и в политическата практика са заимствани от правилата за избиране на висшия духовен клир на католическата църква. Подчинени са на принципа мнозинството избира, малцинството се подчинява. Използва се в съсловните общества. Могат да се използват и за колективни, и за еднолични. Прилагат се и в едномандатни, и в мнoгoмандатни избирателни райони. Мажоритарният избор като правило е обвързан с едномандатен район. Мажоритарните системи са относително прости за прилагане. Правилата са понятно избираеми и за всички избиратели, и за всички кандидати. В основата стои математическото действие събиране и сравнение на величини. Мажоритарните системи се прилагат повсеместно до втората половина на 19 век- традиционни системи. Утвърдените правила и политическите последици от мажоритарните системи провокират формирането на особен тип партийни системи ( формиране от политически партии “от горе на долу”, т.е. от НС към избиратели). Първите партии са обединение на кандидати образуват фракции по сходни убеждения и политически партии.
При мажоритарните системи за спечелването на мандат е необходимо формирането на мнозинство от избиратели в съответния избирателен район. Мандатът печели онзи кандидат, за когото гласува мнозинството. В зависимаст от вида на мнозинството Мажоритарните системи се делят на:

- мажоритарна система на относителното мнозинство – свързана е с надмощие на 1 кандидат по отношение на останалите, при което той събира най- много гласове. Печелившият кандидат побеждава своите противници всеки един взет по отделно. Тази система се нарича още и “система на първия преминал чертата”. (пример: GB- уестминстарски модел, в САЩ, Канада). Системата на относителното мнозинство не изисква задължително да има по – голям резултат от всички други кандидати взети заедно.

- Мажоритарна система на абсолютно мнозинство – правилата изискват за спечелването на мандата съответният кандидат да е получил повече от половината от действително дадените гласове, което означава, че той побеждава, своите противници не само по отделно, но и всички взети заедно. Той е абсолютен победител. Когато в избирателния район се състезават двама кандидати, то в повечето случаи единият получава повече от 50 % от гласовете, освен ако няма абсолютно равенство ( балотаж, теглана на жребий или по – възрастния се обявява за избран). Мажоритарните системи на абсолютното мнозинство не винаги е ефективни в случаите, когато има три и повече кандидати. Възможно е никoй от кандидатите да не е получил абсолютното мнозинство от гласовете. Поради това при тези системи се налага провеждането на нови турове. При това могат да участват същите кандидати или да се допусне участие на други кандидати. Провеждат се толкова турове, че някои от кандидатите да събере 50 %. Разчита се на естественото преливане на гласовете от кандидати с нисък резултат към тези реални шансове или избирателите не гласуват при втория тур. Намалява се числото на избирателите, но самата система се оскъпява и спадът на избирателната активност довежда до изкривяване на политическото представителство. В по- ново време балотаж, в който кандидатите се редуцират до двата с най- висок резултат от първия тур. Останалите отпадат. Тази система се прилага във Франция.
Мажоритарните системи имат предимства, но и сериозни недостатъци. От особено значение са относително простите правила за прилагане. Системата е разбираема по начина, по който функционира за всички. Не довежда до оспорване на резултатите. Мажоритарните системи водят до стабилни парламентарни мнозинства и стабилни правителства в страните с парламентарно управление. При тях на преден план излиза личностния избор на избирателите. Не зависи от партийната идеология на кандидатите, а от личностните им качества. Кандидатите приемат, че за тяхното избиране заслуга имат избирателите. Именно поради това през целия мандат на изпълнение на правомощията, управниците се стремят да запазят доверието на избирателите си с оглед преизбиране. Мажоритарните системи дават възможност за по- категорично търсене на отговорност от съответните кандидати, когато политиката не е в противоречие с интереса на избирателите.
Недостатък на мажоритарната система е, че те не са представителни. Причината за това е голямата загуба на гласове. Т.к. гласовете подадени за непечеливши кандидати се губят. Победителят печели всички, а победеният нищо. Мажоритарните системи са равни политически игри с нулев сбор. Особено драстично е губенето на гласове при относителното мнозинство. Загубата е още по- голяма и в случаите, когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, които не е голям. Загубата на гласове води до т.нар. парадокс на гласуване.
Възможно е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна и накрая да получи по – малък брой мандати. При мажоритарните системи районирането не е политически неоправдано следователно се получава манипулиране на изборния резултат. С прилагането на т.нар. избирателна география (геометрия), която е една проста и ефективна практика за манипулиране на изборния резултат. При мажоритарните системи районирането е много тънък момент и за това се извършва от политичести независими органи, но често се извършва ревизиране.
Проблемът на мажоритарните системи е типът изборна кампания – ожесточена. Водят се т.нар. мръсни кампании с цел да очерни политическия противник. Свързани са с по– голям финансов ресурс, който се изгражда до откровенно купуване на гласове ( понякога). Мажоритарните системи създават често пъти особени райони ( трайни крепости), където трайно се подкрепя един кандидат следователно силно се свива избирателната активност и води до свиване на изборния резултат. Мажоритарните системи често довеждат до малцинствени партии, които трайно доминират определени райони.
Мажоритарните системи имат за цел гарантиране на управляемост, т.е. стабилно управление. На заден план остава идеята за представителност на широк крак политически интереси в управлението.