6. Персонал на дипломатическото представителство.д

Съгласн Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г. членовете на дипломатическото представителство се делят на три категории: дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал, както и честен такъв.
Членовете на дипломатическия персонал са лицата , които имат дипломатически ранг: посланик, пълномощен министър или управляващ посолството; съветник; секретари, аташета и др.
Към административно-техническия персонал се отнасят завеждащите канцелария, счетоводителите, преводачите, машинописки, радисти, шифровачи и др. изпълняващи административно-технически функции.
Към обслужващия персонал спадат лицата, които изпълняват помощни и обслужващи дейности, като например: шофьор, куриери, охрана, готвачи, градинари и др.
Частният персонал е вид обслужващ персонал.
Броят на членовете на персонала /ако няма конкретно споразумение/ е в зависимост от големината на представителството, като в посолствата на някои държави наброява до няколко хиляди, а в неголемите посолства само няколко дипломати.
Членовете на дипломатическото представителство по правило, особено дипломатическият персонал, задължително трябва да бъдат граждани на изпращащата държава. Това правило не засяга другите категории, които могат да бъдат граждани на приемащата държава със съгласието на двете страни.
Съгласно дипломатическата практика за назначаване на персонала на дипломатическото представителство е необходимо, въпреки че не се иска агреман, изпращащата държава предварително чрез вербална нота да съобщи на министреството на външните работи на приемащата държава относно намеренията лицето да бъде назначено и да изработи кратка справка. Това се отнася особено до веонните аташета. При промяна в персонала при всички случаи се уведомява министерство на вътрешните работи на приемащата държава.
Приемащата държава по всяко време може да уведоми изпращащата държава, че член на посолството се явява персона нон грата /за дипломатическия персонал, а по отношение на останалите “лицето не е приемливо”/ на територията на приемащата държава. Това свое действие приемащата държава не е длъжна да мотивира. С обавяване някого за персона нон грата се определя и срок, в който лицето трябва да напусне страната.