5. Видове избирателни системи.

ВИДОВЕ ИС- обособяват се на основата на принципа, които заляга в системата на изборния резултат и т.нар. избирателна формула, традиционната класификация на ИС ги обособява в 3 групи:

- Мажоритарни – в основата на системата за определяне на изборния резултат стои изискването за формиране на мнозинство от гласовете, т.е. формулата на успеха е: кандидатът да получи доверието на по – голям брой на избирателите в избирателния район. Мажоритарните системи се основават на идеята, че политическите решения се взимат от мнозинството от гражданите, а малцинството се подчинява. Решението кой ще представлява гражданите в съответния избирателен район, се взема от мнозинството. При мажоритарните системи може да има един победител, не може да има множество. Победителя е равно на избран, т.е. тези системи действат на принципа на елиминации на кандидатите.

- Пропорционални – принципът на пропорционалност ( съответствието между броя на гласовете съвпада с получени за кандидатската листа е броя на мандатите, които тази листа печели. Принципът за съответствие на дяловете на гласовете е тези на мандатите при тези ситеми е следователно да се постигне такова съответствие. Идеята за пропорционалност се свързва с разработването на критерии за справедливост в ИС, от принципа мнозинството диктува решението, малцинството се подчинява. При пропорционалната форма на всяка избирателна листа е равна на броя на проценти на мандатите. Идеята за управляемост при мажоритарните системи, а при пропорционалните системи – идеята за представителност на интереси при пропорционалните системи акцентът е върху представителството на интереса, то е в зависимост от дадени гласове, въпълтен е в пропорционалните системи и по-късно се възприема като критерии за оценка при определяне на резултата на приложените системи на изборния резултат. Този критерии е по скоро социологически, но не може да се пренебрегне. Избирателните системи не би трябвало да изкривяват представителството на интереси. Демократичното управление изисква при взимане на решение да се отчита максималния брой интереси в гражданското общество. Няма ИС, която да има само положителни страни и еднакво добре да отговаря на критерия управляемост и представителност, следователно ИС не могат да се разглеждат самостоятелно. Затова често пъти техните предимства и недостатъци са взаимодопъл.
- смесени - с оглед да се постигне комбиниране на положителните елементи на мажоритарните и пропорционалните ИС, се разработват и прилагат смесените ИС. Появяват се относително късно на основата на един век опит на прилагане на мажоритарните и пропорционалните ИС. Изборът на конкретен модел ИС зависи от множество фактори: социални, политически, географически, традиции, икономическо развитие, а понякога и имплантиране/ копиране на чужд опит. Възприемането на чужд опит е най- лесният начин, но резултатите често пъти не оправдават очакванията, защото не са съобразени със социалните условия. Това зависи от политическата система и политическата култура на съответното общество, и най- вече от типа партийно организиране.
Същността на ИС е равна на политическото представителство на интериса. При гласуването, за разлика от референдума не е да се вземе непосредствено политическо решение, а да се формира състав на държавен орган, в който да влизат избрани представители на различни политически тенденции в обществото. Тези представители съставлявайки държавна институция, се натоварват по един или друг път да вземат политически решения. Следователно т.нар. представителна демокрация, в която чрез гласуване се извършва упълномощаване на определени лица да действат от името и за срока на други лица. Избирателите очакват лицето, което са излъчили да представлява техните интереси при вземане на политически решения. От друга страна представителите се съобразяват с очакванията на другите избиратели и формулирайки или участвайки в едно или друго политическо решение, отчита очакваните нагласи на избирателите. Колкото и периодични да са изборите, то през определен период от функциониране се осъществява процес на преформулиране на политическата воля, т.е. онзи, който е избран не може да игнорира очакванията на своите избиратели в дейността, защото на следващите избори доверието ще е за друг кандидат.
Отношенията между избиратели и представители, наподобяват само външно представителство в ГП. Отношението между упълномощен и пълномощник се основава на един договор, който посочва страните и съдържанието, пределите на представителната власт, то при ИС тези страни не са индивидуализирани. Избирателите гласуват за кандидат, който може да не бъде избран. Отношенията не могат да се основават на един договор и поемането на задължения предписва каква да е представителната власт. Сегашната демокрация предполага свободен депутатски мандат, който на първо време има два изключително важни елемента:
1. избирателите не могат да поставят задължения обвързващи поръчения на кандидатите преди изборите.
2. веднъж избрани кандидатите не могат да бъдат отзовавани предсрочно, заради неизпълнени поръчения.
Избраните осъществяват своя мандат, който може да е прекратен на основания, включени в правната норма, но не и отзоваване. Политическото представителство на интереси е същността на ИС. ИС се стремят да отчетат обществени нагласи към момента на изборите. Естествено е да се предполага, че тези нагласи се менят, но за определен период, който е мандатът на съответния държавен орган. Избраните приемат функцията да осъществяват интересите на избраната го група или на нация. Мандатът е съобразен с изискванията на т.нар. управленски цикъл, следователно той не може да бъде кратък. Прекомерно дългият мандате води до основни негативи - не е представителен, т.е. не отчита интересите на избирателите, поради което определянето на мандата на изборния орган трябва да отговаря на:
a) изискване за управляемост;
b) изискване на представителство.
Периодичността на изборите е от особенно значение, т.к. отговаря на изискването за политически представител и възможност за пренасяне на доверие от един към други представители или на запазване на доверието. Но във всички случаи има контрол върху дейността на държавните институции, т.е. сравняване на предлаганата с реализираната политика на края на мандата. Периодичността на изборите играе ролята на коректив на провежданата политика. Целта е последната да съответства с политическите интереси, заявени в изборния процес. Политическото представителство функциогира когато избирателния корпус упражнява своето ИП. Изборният абсентизъм изкривява представителното управление следователно се получава изкривен изборния резултат. Независимо от това ИС са така конструирани, че и малкото избираемост води до изборен резултат. )