5. Процесуална същност на съдебната експертиза. Правна уредба в ГПК и НПК.

При изясняване процесуалната същност на съдебната експертиза обикновено се прави сравнителен анализ между правомощията на свидетеля и тези на експерта
Съдебната експертиза е еднакво необходима, както за наказа¬телния, така и за гражданския процес. Като процесуално средство тя подпомага компетентните органи при разкриване в пълнота на обек¬тивната истина. Безспорно е, че има редица въпроси, които са общо задължителни и за експертизите в двата процеса: назначаване на експер¬тите; възможност за тяхната замяна; отводите, които могат да им се правят; определяне задачата на експертизата и др. В същото време обаче има и специфични въпроси, пряко относими към съответния вид про¬цес - наказателен или граждански.
В наказателния процес въпросите на съдебната експертиза се решават в досъдебното и съдебното производство при отчитане на ком¬петенциите им. В досъдебното производство са включени две инсти¬туции - институцията на полицейското разследване по чл. 4086 от НПК, извършвано от дознателите, и предварителното производство, което съгласно чл. 172 от НПК включва следователите.
Полицейското производство се провежда по онези дела, които са визирани в чл. 191 и чл. 194, ал. 2 от
НПК. Успоредно с това, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 на отм. НПК от 1974 г, когато са извършени престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от НК, разследването в досъдебното производство можеше да бъде извършено и от митнически служители. За целта беше необходимо те да бъдат определени със заповед на министъра на финансите (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 п).
Разследващите органи (следователи и дознатели) са длъжни да използват предвидените в чл. 136, ал. 1 от НПК способи за събиране и проверка на доказателствата, включително и назначаване на експертиза.
В досъдебното производство, ръководство и надзор върху разследването упражнява прокурорът. Съгласно чл. 199, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи се произнасят е постановление, което означава, че с такъв акт се назначава и съответната експертиза.
По предвидения процесуален ред събраните доказателства по приключените дела се изпращат в прокуратурата Когато не са налице условията за прекратяване или спиране на наказателното производство, заедно с другите въпроси, които проку¬рорът трябва да реши, той обсъжда по съвкупност събраните доказа-телства,включително и съдебните експертизи, след което съставя обви¬нителен акт на основание чл. 242, ал. ! от НПК. Така композираното дело с предписаните изисквания в НПК, включително и приложената съдебна експертиза, се изпраща по ком¬петентност на съответния съд. С това се слага началото на съдебното производство. Съдията докладчик изпълнява предвидените процедури и ако са налице изискуемите основания се внася в съдебно заседание. В него на основание чл. 268 от НПК задължително трябва да участва прокурорът по дела от общ характер.
В тази фаза на процеса участващите страни вземат отношение и по назначените съдебни експертизи. На основание чл. 282, ал. 1 от НПК на вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заклю¬чението му. Въпросите следва да се задават по предвидения проце¬суален ред в чл. 277, ал. 3 и ал. 4 от НПК, т.е. най-напред се дава предпочитание на въпросите на прокурора или частния тъжител, частният обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и негови повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия,но въпроси на вещите лица могат да задават и председателят и другите членове на съдебния състав. Съдът ако счете, че има неизяснени въпроси може да назначи допълнителна експертиза. В досъдебната фаза, както и в съдебното разглеждане на делото, могат да се назначават най-различни по вид съдебни експертизи в зави¬симост от вида на извършеното престъпление и на второ място, ако съдът не притежава специални знания, за да реши успоредно спорния съдебен казус.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от НПК кои от исканите доказателства се допускат във въззивния съд се решава в закрито заседание от състава на съда. Свидетелите и вещите лица, които са разпитвани в първо-инстанционния съд, се допускат в тази по-горна инстанция, само ако съдът приеме, че е необходим техния повторен разпит, или когато техните показания или заключения се отнасят до новооткрити дока¬зателства (ал. 3). Съгласно ал. 4 допусне нови свиде¬тели и назначи нова експертиза за изясняване на въпроси.
В касационното производство.Ако в подадената жалба или в протеста се сочат обаче нови об¬стоятелства На това основание касационният съд ще предприеме пред¬писаните му правомощия в НПК, с оглед да се отстранят посочените недостатъци, включително и с изясняване на въпросите посредством назначаване на съдебна експертиза.
В гражданския процес.Съдът и страните са тези, които са оправомощени да назначават или да искат назначаването на съдебната експертиза. Като се има пред¬вид, че гражданските правоотношения са изключително разнолики, че в зависимост от водения съдебен спор те могат да бъдат както с имуществен, така и с неимуществен характер, се назначават различни по вид експертизи. Впрочем, съдебната експертиза е необходима за решаване на мно¬го правни казуси от съдебната практика - по брачни дела, при дела за гражданско състояние, при постановяване на лица под запрещение,при съдебна делба,по финансови начети и др.При всички случаи обаче съдът трябва да е преценил, че не притежава изискуемите знания в съответната област, поради което и назначава вещо лице - експерт.
Съдебният експерт е длъжен да представи заключението си във вид и време, регламентирани в закона. Но той, както и свидетелят е длъжен при призоваване да се яви в съда и да отговаря на поставените му въпроси. В първия случай, когато се установи, че съдебният ек¬сперт е допуснал деяния, квалифицирани като престъпления, той ще носи предвидената в закона отговорност по чл. 291 от НК, а във втория случай, ако при призоваване от съда не се яви без уважителни причини, съгласно чл. 71 от ГПК, ще му бъде наложена глоба в размер до 100 лв. Успоредно с това съдът може да постанови принудителното му довеждане за следващото заседание.
Съгласно чл. 205 от ГПК пред вьззивната инстанция се допус¬кат само нови доказателства, нещо което се отнася и до допуснатата и взета предвид съдебна експертиза. В същото време е предоставена възможност на съда да разпита отново свидетелите и вещите лица (чл. 205 от ГПК), но само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Или във въззивната инстанция съдебната експертиза се оценява по съвкупност със събраните по делото доказателства.
При касационното обжалване в чл. 218ж от ГПК е посочено, че Върховният касационен съд се произнася само но заявените в жал¬бата основания, което ще рече, че в жалбата могат да се посочат допус¬нати пропуски и във връзка с извършената съдебна експертиза. От една страна, могат да се посочат нарушения при назначаването й, а от друга, е възможно и съдът да е допуснал процесуални нарушения, свързани с приемането на съдебната експертиза.