5. Дипломатическо представителство.

Дипломатическото представителство е най-важният задграничен орган за външни отношения. Институтът на дипломатическото представителство е въведен за първи път в Европа през ХІVв., като представителствата са имали определена компетентост, чийто обхват постепенно се е разширявал, както и броя на самите представителства.
Дипломатеческото представителство е орган на изпращащата държава, намиращ се постоянно на територията на приемащата държава, учреден за уреждане на дипломатически отношения между двете държави съгласно международен договор.
Дипломатическите представителства се разделят на два вида – посолоства и легации /мисии/. Посолствата са с по-висша степен на взаимно представителство на държавите и се ръководят от посланик или нунций /така е прието да се наричат посланиците на Ватикана/, представен пред държавния глава на приемащата държава. Легациите са по-ниска степен на междудържавно представителство и се ръководят от пълномощни министри /интернунций/ или управляващи представителствата, представени пред държавния глава и съответно пред ръководителя на външното ведомство на приемащата държава.
Основен международен акт, уреждащ правния статус на дипломатическите представителства е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г.
С установяване на дипломатически отношения между държавите се решава и въпросът с учредяването на дипломатически представителства. Взаимното съгласие е достатъчно основание за учредяването на посолство или легации на територията на договарящите се държави за поддържане на официални контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.
Съгласно чл. 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г., основните функции на дипломатическото представителство са:
- да представлява изпращащата държава в приемащата държава;
- да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели;
- да води преговори с правителството на приемащата държава;
- да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и съобщава за тях на своето правителство;
- да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката.
Наред с основните функции на дипломатическото представителство изпълнява и редица церемониални функции, свързани с визити, поздравления, включително и свървани с националните празници на приемащата държава. Освен това връчва ноти и извършва демарш по указание на своето правителство /т.е. извършва устни и писмени запитвания/ до правителството на приемащата държава. Следи за изпълнението на сключените международни договори между двете държави.