4. Административно-териториално устройство на Република България.

Въпросите на административно-териториалното устройство са нормативно уредени в КРБ’91 г.; ЗУТ и Закона за административно-териториалното устройство на РБ (ЗАТУРБ).
Според КРБ’91 г. територията на България се дели на общини и области, като общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а областта е административно-териториална единица, за осъществяване на държавното управление по места.
Областта се състои от една или повече съседни общини, като територията и броят на населението й се измерват с тези на включените в състава й общини.
Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на Президента по предложение на Министерски съвет. Наименованието на областта е неименованието на населеното място, неин административен център. Промени касаещи границите (административното устройство) или наименованието на областта, могат да се извършват само по границите на общините, включени в нейния състав. Тези промени се утвърждават с указ на Президента и могат да се изразяват в: сливане, разделяне или отделяне на области.
Като административно-териториална единица, общината се състои от едно или повече населени места, едно от които служи за неин административен център и определя наименованието й. Групирането на населените места в общини може да се извърши по искане на Министерски съвет или по искане на граждани, като в този случай трябва да са налице определени предвидени в закона условия:
1) Население над 6000 души;
2) Подходящо населено място за административен център с максимална отдалеченост от отделните населени места включени в общината, не повече от 40 км.;
3) Наличие на доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздадената община със собствени приходи, в размер не по-малко от половината от средния за общините бюджет за съответната година, утвърден със Закона за държавния бюджет (ЗДБ).
По изключение извън изброените условия на Министерски съвет е предоставена възможността да образува нови общини без да са налице някои от изброените 3 условия, но искането си Министерски съвет трябва да мотивира с наличието на важен държавен или обществен интерес за създаване на община извън определените условия.
Инициатива за създаване на нова община има на първо място – Министерски съвет и на второ място – 25 % от населението.
1) Когато процедурата е инициирана от Министерски съвет, по искане на областният управител се провежда референдум в населените места, които ще бъдат включени в състава на новата община. Ако резултатът от референдума е положителен, областният управител внася доклад в Министерски съвет, който взема решение по доклада и ако то е положително се изпраща за утвърждаване с указ на Президента на Републиката. Ако резултатът от референдума е отрицателен, процедурата се прекратява, а нова може да започне не по-рано от 2 години от провеждане на референдума. Ако Министерски съвет откаже с решение създаването на нова община, отказът му е обжалваем пред ВАС по реда на АПК.
2) Ако инициативата е от страна на избирателите, Общинският съвет взема решение по въпроса след изслушване становищата на кметовете на населените места, които ще бъдат включени в състава на новата община. Решението на Общинския съвет се изпраща на областният управител, който проверява законността на искането. Ако са спазени изискванията на закона, областният управител прави предложение до Общинския съвет да вземе решение за провеждане на референдум. Отказите, както на Общинския съвет, а също и законността на решенията на областният управител, подлежат на контрол за тяхната законност пред съответния регионален административен съд по реда на АПК. В останалата си част процедурата е същата, както беше по инициатива на Министерски съвет.
При всички процедури за образуване на нова община, отказът на Министерски съвет за създаването й подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК.
Според Закона за административно-териториалното устройство на РБ (ЗАТУРБ), като съставни единици на общините на тяхната територия могат да се създават кметства и райони.
Кметствата могат да обхващат едно или няколко съседни населени места. Те се създават с решение на Общинския съвет, при условие, че населението на територията на кметството е не по-малко от 150 души. Решението си Обшинският съвет взема след допитване до населението, а инициативата за създаване на кметство освен на Общинския съвет може да принадлежи и на 25 % от населението. Решението на Общинският съвет за създаването на кметство се изпраща на областният управител, който след проверка за неговата законност, заедно със своето становитще, го изпраща на Министерски съвет. Кметството се счита за образувано от датата на обнародване на решението на Министерски съвет.
Райони се създават задължително в градове с население над 300 000 души, като всеки район трябва да включва поне 25 000 души население, както и да е налице възможност за райониране на населеното място съобразно общия градоустройствен план и съобразно наличната инфраструктура на населеното място. Не се създават райони в населени места с население под 100 000 души, а в населени места с население между 100 000 и 300 000 души, райони могат да се създават с решение на Общинския съвет.
Освен административно-териториалните единици, съгласно Закона за административно-териториалното устройство на РБ (ЗАТУРБ), на територията на страната съществуват и чисто териториални единици, каквито са населените места и селищните образувания.
Територията на населените места се дели на селищна и извън селищна. Селищната им територия се определя от техните строителни граници, а извън селищната територия се определя от техните землищни граници.
Селищните образувания от своя страна са различните вилни и промишлени зони, курортните комплекси и др. Те са разположени на територията на едно или повече населени места. Те нямат самостоятелно землище, а територията им се определя от строителните им граници. Селищните образувания могат да са с национално и местно значение. Тези с национално значение се определят по решение на Министерски съвет, а тези с местно значение – с решение на Общински съвет по предложение на кмета на общината. Предназначението им е за задоволяване на курортни, промишлени, културни и др. нужди, а значението им се определя в зависимост от това, какви интереси задоволяват – национални или местни.

Отделните административно-териториални единици могат да се сдружават на доброволен принцип, като в чл. 9 (3) от ЗМСМА е дадена изрично възможността за сдружаване на общините чрез създаването на Национално сдружение на общините. Условие за неговото съществуване е в него да членуват не по-малко от 2/3 от общините в България. Сдружението има представителни функции и подпомага дейността както на отделните местни органи, така и на различните компетентни държавни органи.