4. Управление на околната среда.

Органи с обща компетентност и със специална компетентност, включително и трите власти.
Органи с обще компетентност: НС – приема нормативните актове /Постоянна комисия за опазване на околната среда и водите – чрез предложенията по даден законопроект комисията участва в управлението на околната среда/; МС – приложение на законите.
Специализиран орган – министър на околната среда и водите – компетенциите на министъра са определени в Закона за опазване на околната среда, не в Устройствения правилник. През 60-те години за първи път е създадена структура в това отношение към Министерство на замеделието и околната среда. 76г. – Комитет за опазване на околната среда, който орган е създаден от Министерски съвет, съответно е приет правилник за този Комитет /ръководителят на Комитета не е член на Кабинета/. 16 инспекции за опазване на околната среда, които се създават не по принципа на териториално деление на странта, а с оглед голямата концентрация на замърсяване. От 1997г. тези инспекции са 15, на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите.
След 1989г. Комитет е преобразуван в Държавен комитет за опазване на околната среда /с ранг на министерство/, след което от 1995г. е Министерство на околната среда, а от 1997г. Министерство на околната среда и водите.
Други министерства също имат управленски дейности, но в рамките на тяхната компетентност – например транспорта – въздушен /Закона за защита от шума в околната среда/.
Управленски структури се създават и в т.нар. частен сектор. Със ЗООС от 2002г. са предвидени и конкретни компетенции на кметовете на общините във връзка с опазване на околната среда. Също ново е и компетенциите на областните управители – те като представители на изпълнителната власт имат организационни компетенции.