4. Органи за външни отношения.

Органите за външни отношения са определени в държавата органи, посредством които тя осъществява връзки в международните отношения. Всяка държава самостоятелно определя системата от органи, тяхната структура и обем от правомощия. Независимо от това и международното право има отношение към създаване на институции и органи и следователно вътрешното право не трябва да противоречи на нормите на международното.
Органите за външни отношения са две групи: вътрешнодържавни и задгранични органи /пребиваващи на територията на друга държава/.
Вътрешнодържавните органи се намират на територията на държавата и се разделят на два вида:
Общи, такива с обща компетенция, които осъществяват представителство на държавата по всички въпроси на международните отношения. Те определят стратегията на външна политика на държават и я представляват всички въпроси. Органи с обща компетентност са:
Парламентът – правомощията му се определят в конституцията на всяка държава, поради което тяхната роля не е еднаква. Обобщено компетенциите на парламента в областта на външните работи се свеждат до определяне на външната политика на държавата, решаването на въпроси, свързани с обявяването на война, сключването на мир и териториални изменения на държавата, ратифициране и прекратяване на международни договори, контрол на органите за външни отношения. В самата структура на парламентът предстедателят също има отношение, тъй като като представител на народното събрание организира международните му връзки.
Държавеният глава – компетенциите му в областта на международните отношения на отделните държави са различни в зависимост от националното законодателство, но когато държавният глава на която и да е държава се намира официално зад граница, той се ползва с т.нар. имунитет на суверена /също и членовете на неговото семейство и придружаващите го лица/.
Въпреки че правомощията на държавния глава във външните отношения са различни в отделните държави, той изпълнява сходни компетенции, като например: сключване на международни договори; акредитиране и освобождаване на дипломатически представителства на държавата зад граница, както и приемане на акредитивните и отзователни писма на ръководители на дипломатически представителства на други държави; отправяне на покани до държавни глави на други държави, какти и посещения на други държави като държавен глава и др.
Правителство ръководи външната политика на държавата. То осъществява общото ръководство на международното сътрудничество в международните отношения, като например: размяна на делегации, преговори и сключване, денонсиране на международни договори и др. Главата на правителството може без специални пълномощия ex officio да води преговори и да сключва международни договори. По време на посещение на други държави има право на безусловни дипломатически привилегии и имунитети.
Министреството на външните работи е орган, както и с обща, така и със специализирана компетентност. Общата компетентост на министреството включва: външните отношения на държавата; защитава интересите на държавата и нейните граждани; организира и води междунордни преговори, които са от неговата компетентост; чрез своите специализирани органи ръководи пряко работата на дипломатическите и консулските представителства, както и към държавите, така и представителствата в международните организации; участва в международни форуми; подготвя проекти на международни договори имащи общ характер; събира информация от представителствата в чужбина и я обработва, след което предоставя на др. институции. Министърът на външните работи представлява държавния глава и правителство в чужбина, разработва правителствената програма по външно политически приоритети, Координира външнополитическата дейност на други министерства, води преговори от името на държавата, подписва международни договори по право, приема дипломатическите представители, преди те да се срещнат с държавния глава на приемащата държава, назначава дипломатически персонал, без ръководителите, заверява писмата на консулите, консулските патенти.
Специализирани са тези органи, които представляват държавата само в една област на международното й сътрудничество. Органи със специализирана компетентност: Министерство на външните работи - неговата конкретна оперативна /всекидневна/ дейност; министерствата по сектори – приемат се конкретни актове, с които се определят техните компетенции.
Задграничните органи за външни отношения са определени от вътрешното законодателство с постоянно или временно местонахождение зад граница, разположени на територията на приемащата държава или при международна организация, за защита правата и интересите на държавата и на нейните граждани зад граница. Задграничните органи са три вида:
Постоянни – определят се от законодателството на всяка държава с цел постоянното им функциониране и местопребиваване зад граница. Разполагането на територията на приемащата държава се извършва съгласно нормите на международното право. постоянни органи са: дипломатическите и консулските представителства, постоянните представителства на държавите при международните организации.
Временните органи за външни отношения нямат постоянно местопребиваване в приемащата държава. обикновено те представляват своята държава само за решаването на определен въпрос или дейност в рамките на ограниче срок, т.е. временно. Временни органи за външни отношения са: специални мисии, делегации за участие в международни конференции, срещи и т.н.
Органи със специфични функции – създават се и предстваляват конкретните ведомства, които ги изпращат. Не представляват държавата, а само ведомството, за разлика от горните две, които представляват държавата.