3. Същност и елементи на избирателната система.

3 теории за същност:

- ИС е обективно право- системата от норми, които уреждат избирателния процес

- система за определяне на избирателния резултат

- система от обществени отношения, които се поставят в ход при определен състав за държавни органи сред множество кандидати- с юридически норми, които са конституционни или съответстват на избирателните закони. Заедно с това има други обществени отношения с други социални норми със съответни интереси и т.н.( пример: издигането на кандидат от партия. Избирателните права не регламентират някакъв особен ред, а предоставят свобода на всяка политическа партия). Същото важи и за партийните коалиции- коалиционните споразумения имащи характер на договори по отнишение на избора. Има и обществени отношения, които не могат да бъдат уредени с каквито и да е норми. Изключителното им разнообразие – неповтаряемост. Това са предварителните кампании. Не могат да бъдат обхванати от която и да е нормативна система. В някои избирателни законодатемлства не се регламентират изборите по интернет.
В литературата се разработва система от елементи на ИС, посредством която да се опише която и да е, дори и най- сложната. На 2 място да се види как функционира, на 3-то място да се направи сравнителен анализ и класифицация на ИС.

Най- полпулярна и издръжлива система на елементи включва в ИС:

- избирателен корпус

- кандидати и политически партии

- избирателни райони

- избирателни листи и избирателни бюлетини

- система за определяне на изборния резултат

- избирателни процедури

Първите пет елемента се уреждат с материалноправни норми на избирателните закони, а последния с процесуалноправна норма. Избирателната формула оказва влияние върху всички останали елементи с изключение на избирателния корпус. Именно избирателната формула се използва за класификация на ИС.
Избирателния корпус включва всички лица, които притежават активно избирателно право към момента на изборите. ИП възниква по силата на конституционните разпоредби. Не е продукт на признаване или проверяване. Представа за избирателния корпус ( точни или изкривени) дават избирателните списъци. Последните включват всички лица, които към деня на изборите са придобили качеството избиратели и не включват онези, които към деня на изборите са загубили това си качество.
Избирателния корпус е променлива величина към всеки момент. Целта на избирателните списъци е:
- за деня на изборите да фиксира избирателен корпус и да го превърне от променлива в постоянна за изборния процес към момента на определяне на изборния резултат (окончателно). И най – съвършения избирателен списък страда от грешки и непълноти. Целта е да отрази максимално избирателния корпус, но не винаги е постижимо.
Съществуват няколко системи за изработване на избирателните списъци:
1. декларативни ситеми – инициативата за вписване в избирателния списък е предоставена на избирателя, т.е. да се регистрират, иначи не попада в списъка
2. служебни системи- съответната държавна администрация служебно вписва всички лица, които притежават избирателно право към деня на изборите. При това има страни, които поддържат постоянни избирателни списъци, т.е. ситема за непрекъсната актуализация, което означава, че всеки ден има ясна картина за избирателате в една държава. Други законодателства актуализират избирателните списъци само в рамките на всеки избирателен процес. Избирателния списък е от изключително значение, защото в деня на изборите могат да упражнят своето право само, ако са включени в тях. Ако не е включен не може да гласува, независимо, че има избирателно право.
Изработването на избирателните списъци е мъчителен процес. Избирателния списък трябва да следи:
а. придобиване и загубване на ИП на гражданина на съответната държава, да се следи кои лица притежават, респективно са загубили гражданство, кои са навършили 18 години
б. поставяне под запрещение на съответните лица, което се извършва със съдебно решение. Когато лицето със съответното лечение и след съдебно решение възстановява дееспособност – може да гласува.
в. заличават се лицата, които имат влязла в сила присъда за лишаване от свобода до момента на изтърпяване на наказанието, или предсрочно освобождаване, или помилвано, или амнистирано.
г. отчита се миграцията на избирателите, промяната на местоживеене – 7070432 при ГРАОН ( числото на избирателите включва и лица, които са напуснали страната, но за тях няма обратна информация ). Избирателния корпус намира огледално отражение в избирателния списък
3. кандидати на политически партии- лица, които имат пасивно ИП, т.е. правото да бъдат избирани ( отговарят на условията зя избираемостпо КРБ и избирателните закони) тези лица трябва да отговарят на условията към момента на регистрирането им като кандидати. Никой не може да бъде кандидат без собствената си воля, макар и инициативата да не произтича от него. Никой не може сам да се регистрира като кандидат. Във всеки случаи се иска съгласието на лицето за регистриране , за да участва в изборната надпревара. Условията за избираемост са различни в зависимост от изборния орган, който ще се избира.
Кандидатите за президент и вице да са :
- български граждани, без друго гражданство, може да са bg граждани по рождение( по произход, по месторождение )
- да е навършило 40 години и да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода към момента на кандидатурата
- през последните 5 години да е живяло на територията на BG ( решение на КС – критерият за т.нар. “местно лице” от финансовото право да е живяло повече от половината период да е на територията на BG).
Условия за избираемост на Народен представител:
-български гражданин ( само бълг. гражданство)
- 21 години, да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода

Условия за кмет на общини, кметства и общински съветници са идентични:
- български гражданин ( само бълг. гражданство)
-18 год., да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода
- да имат постоянен адрес в съответната община или населено място не по- късно от датата за насрочване на местните избори. Кметове на общини да имат най- малко средно образование.
Кандидатите се издигат и избират от политическите партии, коалиции или инициативни комитети от избиратели въз основа на подписки. Това са субектите, които имат право да регистрира кандидати или кандидатска листа. Нито едно ИП не може да функционира без политически партии, които са основни субекти на избирателния процес и се явяват посредници между избиратели и кандидати. Този процес започва през 19 век и към момента е завършен.
3. Избирателни райони- трайни или временни териториални формирования, избирателите от които излъчват определен брой мандати от състава на изборния държавен орган.
Избирателните райони се характеризират с 3 елемента:
- граници – променливи или постоянни; да съвпадат с административно- териториалното деление на страната, но могат да се определят по различни географски или социални фактори;
- броят на избирателите, който обхваща от значение за спазване принципа на равното ИП и по специално на мандатите “ равната тежест на гласовете ”. Т.к. избирателният корпус не е постоянна величина, той не се формира на базата на избирателите, а на основата на населението като се изхожда от фикцията равен брой население следователно равен брой избиратели;
- Брой мандати, които избирателния район, разпределя - т.нар. магнитут на избирателния район- едномандатни или многомандатни. Някои ИС могат да се прилагат само с многомандатни. От най- голямо значение за ИС е магнитутът. Избирателните райони се различават от избирателните секции. Сумата от определените избирателни секции е равна на избирателния район. Избирателната секция е териториално формирование, което обхваща лицата с постоянен адрес в територията на изборателната секция. Избирателната секция включва определен брой избиратели, които гласуват в 1 и същи пункт за гласуване. Броя на избирателите да е такъв за всяка секция, че в зависимост от технологията на гласуване, продължаването на изборния ден, да даде възможност всички избиратели да гласуват при положение, че 100% искат да упражнят ИП.
4. избирателните листи и избирателните бюлетини – избирателните листи включват имената на кандидатите на една партия, коалиция или инициативния комитет в съответния избирателен район. Тези листи могат да бъдат твърди, когато избирателите не могат да изразят диференцирано отношение отношение към кандидетите. Могат да бъдат и гъвкави, когато избирателите могат да извършват преподреждане в зависимост от своите предпочитания.
Избирателната бюлетина отразява всяка листа в избирателния район партийните листи се изписват на самостоятелна бюлетина. Възможно е бюлитената да съдържа всички листи в избирателния район- интегрална бюлетина или обща бюлетина. Бюлетината с материален носител на съответната листа или на всички листи, а в същното време е и материален носител на гласа на всеки избирател. Посредством блетината избирателят гласува. Има ИС, в които се гласува без бюлетини, доколкото вотът на избирателя се изразява чрез 0 и 1 ( по компютърната система в САЩ). Интегралната бюлетина- индивидуализация на вота чрез отмятане. Там, където се извършва отмятане много често се поставя въпросът за действителност на бюлетината. Използва се някъде и перфорация.
5. Система за определяне на изборния резултат- абсолютния брой гласове се трансформира в броя мандате. Влиянието, което оказва тоза елемент върху останалите е съществено. Практически то се оказва най – осезателно върху начина на кандидатиране, влиянието на политическите партии върху изборния процес. Определен тип система за определяне на изборния резултат изисква еднакъв тип организация в зависимост от принципа, който стои всистемата на изборния резултат: мажоритарни, пропорционални и смесени ( комбинация ).
Мажоритарни ( принцип на мнозинството). Системите за определяне на изборния резултат се уреждат с материалноправна норма и практически са центърът, върху които се изграждат останалите елементи. Това е причина избирателните системи да се класифицират в групи в зависимост от типа система за определяне на изборния резултат.
6. изборни процедури – относително завършен етап от развитието на изборния процес, в които участват субектите и обхващат периода от насрочване на изборите до обявяване на изборния резултат. Те се провеждат във време, в строго определен ред и не могат произволни да се комбинират. Завършването на 1 процедура е основание за стартиране на следващата (т.е. необходимо е достатъчно условие за реализация на следващото). Поредността от изборните процедури изгражда т.нар. изборен процес - равен динамичен фактически състав, в резултат на които се определя състава на изборните органи. Изборния процес може да се представи като алгоритъм с краен резултат. Урежда се с процесуални норми, като от изключително значение е те да протичат по законния ред. Легитимността на резултата зависи от спазването на изискванията на закона. Не всеки избирателен процес е легитимен, а резултатът законосъобразен. Ако се закононаруши една процедура се оказва влияние на изборния резултат. Изборните процедури протичат в строга последователност и доколкото технологията на изборите, доколкото в конституциите тя е идентична и се цели унифициране:

- насрочване на избори

- формиране на избирателни райони и секции

- формиране на избирателни списъци

- изграждане на системата от избирателните комисии

- издигане и регистриране на кандидатите

- предизборна кампания

- гласуване

- определяне на резултатите от гласуването

- обявяване на състава на изборните органи

- оспорване законосъобразността на изборния резултат – не винаги се реализира контрол за законосъобразност на осъществените изборни процедури. При закононарушения, които съществено се отразяват на резултата, изборите се обявяват за незаконосабразни. Правния резултат от тях се обезсилва и се налага изборния процес да започне отначало. Изборния резултат може да се атакува само на основание законосъобразност. Избирателните процедури трябва да протичат при спазване на процесуални правила. Изборния процес обхваща различен период от време, в зависимост от избора за орган и изборните възможности за провеждане и организация на изборните процедури. У нас 60 - 70 дни от насрочване до датата на гласуване, т.е. всички избирателни процедури се вместват в периода.