3. Общи черти и различия на съдебните експертизи в наказателното и гражданското производство.

Към законовите актове трябва да се отнесат двата процесуални закона - ГПК, НПК и законът за съдебната власт.Съдебната експертиза в ГПК е нормирана в раздел XIII - Доказателства, т. 4 - Вещи лица, докато в НПК съдебната експертиза е структурирана в глава четиринадесета - Способи за доказване. Или според НПК съдебната експертиза не е доказателство, а доказателствено средство - един от способите за разкриване на обек¬тивната истина във водените процеси, за разлика от ГПК, в който е прието, че тя е едно от останалите доказателства.Успоредно с това субектите на съдебната експертиза бяха обоз¬начавани по различен начин. В ГПК бяха и са вещи лица,без да се сочи обаче как се нарича извършената от тях дейност - може би вещна???В НПК бяха експерти, а дейността, която извършват, е из¬вестна и тогава и сега като експертна дейност.В действащия НПК те са вече вещи лица.
Основателно в чл. 144 от НПК се посочва, че съдът или органът в досъдебното производство назначава експертиза, т.е. видът, но не и субекта.По този начин съдът предоставя правото на ръководителя на съответното експертно звено сам да определя експертът, на когото да се възложи изпълнението на експертизата.
Съществено различие представлява и определянето по законода¬телен път на броя на експертите, които могат да се включат в из¬вършването на експертизата. В чл. 157, ал. 2 от ГПК се предвижда "при сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица".
Сега в НПК от 2005 г., съгл. чл. 147 експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техни¬ката.Законодателят не ограничава броя на експертите в колективните или комплексните експертизи например.
Твърде несериозно звучи и разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ГПК "Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие".Приемаме обещанието като декла¬рация,но независимо дали е подписана или не съдебният състав пре¬дупреждава експерта, че ако съзнателно даде устно или писмено невярно заключение,носи наказателна отговорност по чл. 291, ал. 1 от НК,нещо което е предвидено в чл. 151, ал. 2 от НПК.
Успоредно с това трябва да се отчете и действието на новоприетите специални актове, които в определена степен кореспондират с посочените два основни процесуални закона - Данъчния осигурителен процесуален кодекс, Закона за Сметната палата, Законите за финансовия одит в публичния сектор и за държавната финансова инспекция, Валутния закон и др.
Извън посочените закони за организацията на съдебните експер¬тизи съществено значение имат подзаконовите актове. На първо мяс¬то, разбира се, трябва да се акцентира върху Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС). Още в чл. 1, ал. 2 с изменението от 1997 г. се посочва, че министерствата и ведомствата, съгласувано с Мини¬стерството на правосъдието, определят учрежденията, организациите и институтите, които да извършват експертизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
Глава осемнадесета, озаглавена "Съдебни експертизи", в Закона за съ¬дебната власт (ДВ, бр. 61 от 2003 п), разпоредбите й са свързани с два основни въпроса: изготвяне списъци на експертите и приемане на наредба за реда и условията за определяне възнагражденията на ве¬щите лица.В чл. 200а на ЗСВ, че експертиза се назначава от органите на съдебната власт се визира, че за всеки съдебен район на окръжния съд се съставя списък на специалистите, които са утвърдени за вещи лица. За първи път законодателно е уреден въпросът за съставяне на два вида списъци. Извън посочения вече списък за обслужване на съдебните райони на окръжния съд, при необходимост се утвърждава отделен списък за обслужване на Върховните Касационен и Админи¬стративен съд, Върховната Касационна и Административна прокура¬тура и Националната следствена служба.Успоредно с това, в чл. 200в, ал. 1 от ЗСВ се сочи че списъците са при мерни.При необходимост за експерти могат да се назначават и специалисти, които не са включени в посочените списъци.
Интерес представлява и възможността лично самите спе¬циалисти да правят предложения за включването им в списъците на съдебните експерти. В тези случаи обаче, те ги изпращат на всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт, докато посо¬чените институции по чл. 2006, ал. 1 от ЗСВ, изпращат предложенията си до председателя на съответния окръжен съд.
Посочени са и формалните изисквания, на които трябва да от¬говарят предложенията. В тях следва да се впишат трите имена на спе¬циалиста, домашния му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заемана длъжност, продължи¬телност на трудовия му стаж, стажът му като съдебен експерт, и допъл¬нителна квалификация, ако има такава. Предвидено е всичко това да се удостоверява със съответните документи, които се прилагат към предложението.
И тук се изисква прецизиране на списъците. За целта е необ¬ходимо съставяне надве комисии -за списъци на съдебните експерти, които ще обслужват местните органи на съдебната власт и за тези, които ще обслужват Върховните съдилища - Касационен и Админи¬стративен, Върховните прокуратури - Касационна и Административна и Националната следствена служба.
В първата комисия са включени: председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или опреде¬лено от него лице, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръжната следствена служба.
Втората комисия е в състав: председателят на Върховния Касационен съд, председателят на Върховния Административен съд,Главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
Така изготвените списъци за обслужване на съдебния район на апелативния съд на основание чл. 200ж, ал. 3 от ЗСВ, се изпращат от председателя на апелативния съд на министъра на правосъдието за (обнародване в "Държавен вестник" и за огласяването им чрез Интернет.
В чл. 7 от ПМС № 111 беше приета алинея 2, която отразява настъпилите изменения с приемането на Търговския закон и създаде¬ната нова професионална гилдия. С нея се разпорежда непаричните вноски по чл. 72 от Търговския закон да се възлагат на лица, които са лицензирани за оценители на недвижими имоти от Агенцията за при¬ватизация, в случаите на създаване или преобразуване на търговски дружества, в които е внесено държавно или общинско имущество.Буди недоумение обаче, защо не са отчетени новите реалности, свързани с внедряването на частната съдебна експертиза47. Член 9 от постановлението е посветен именно на нея, но не са настъпили никак¬ви промени, а се декларира, че "извършването на експертизи може да се възлага на частни лица -специалисти, само когато няма съответен специалист към държавно учреждение, обществена организация или научен институт".Ясно е, че и този текст остава извън полезрението на тези, които са внасялите изменения в постановлението на МС. На този въпрос осно¬вателно акцентира и Ц. Цеков - "Следва да се създадат условия -пише той - улесняващи развитието на частната експертиза и едно¬временно с това своевременно да се изгради система от общи изисква¬ния, които да гарантират нужното методическо и материално- техническо равнище на посочената експертиза".