2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.

В края на ХІХ век започват да се създават сдружения на любители на природата – Сдръжение на любителите и ... на природатата; 1928г. е създаден Българския туристически съюз. І-ва местност обявена за нормативно защитена Силкосия /в Странджа/; 1933г. създаден резервата Парангалица /до Дупница/; 1934г. – Народен парк Витоша – част от планинаната Витоше е обявен за защитена. 1936г. – приет нормативен акт Наредба-закон за защита на народната природа, който се прилага на територията на цялата държава. В тази Наредба-закон се включи и защите на водите. 1960г. – Указ за защита на народната природа, в който е включен освен двата компонента – природата и водатата, но вече и въздухът. 1963г. – специален закон Закон за опазване почвата, водите и въздухът от замърсяване. 1967 – Закон за защита на природата, който отменя донякъде Указа от 1960г. 1968г. в новия НК са включени и екологични текстове. През 70-те год. също са включени екологични разпоредби в редица закони, някои от най-важните са 1985г. - Закон за атомната енергия и 1987г.- Закона за морските пространства в България. 1987г. - Законопроект за опазване и възпроизвеждане на околната среда, който проект отпада. Великото народно събрание – Закон за опазване на околната среда – 2 октомври 1991г., който е основен закон очертава рамката на екологичното законодателство, след което се приемат специални закони и няма правилници за прилагане на съответния закон. 1996г. е приет първия специален закон.