24. Регионали договорености в областта на околната среда, по които участва България.

Регионалното сътрудничество е свързано с преки, непосредствени и взаимни интереси на държави – обикновено с общи граници, разположени по бреговете на едно и също море или по течението на някоя река. България е разположена в район, който има специфични и ценни екологични дадености. Във времето са положени доста усилия и се полагат основите на едно дълготрайно сътрудничество между държавите от региона чрез сключването на специални споразумения за опазването на Черно море и река Дунав от замърсяване.
Водосборният басейн на Черно море обхваща почти половината континентална Европа. В неговото формиране са включват водите на такива големи реки като Дунав, Днепър, Дон и т.н. Черноморските проливи /Босфора и Дарданели/ са естествена и пряка връзка между Черно море и Средиземно море. Наред с повишаването на сероводорода в Черно море, отрицателно въздействие върху екологичния баланс на този уникален воден басейн оказва и еотрофикацията, замърсяването от различни източници и от различно естество. Всичко това води до намаляване на количеството и видовете живи ресурси в Черно море.
В приетата в Истанбул през м. юни 1992г. Декларация за черноморското икономическо сътрудничество, изрично се набляга на необходимостта от предприемането на общи и координирани мерки за опазване на Черно море от замърсяване. Като политическа рамка за разширяване на сътрудничество между черноморските държави служи и приетата през м. май 1993г. в Одеса Министерска декларация за защита на Черно море. В нея се предвижда, че трябва да се предприемат спешни действия на всички възможни нива за защита, опазване и възстановяване на морската среда и устойчивото управление на черноморския басейн.
Идеята за предприемане на международноправни мерки за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване е твърде стара. Тя датира от края на 60-те години на минали век. Замисълът за създаване на международна договореност за опазване на Черно море не могат да се материализират дълги години. Едва през 1987г. се предприемат по-конкретни и реални стъпки в това отношение. Започва уточняването на вариант на проектоконвенция и приложения към нея. Установяването на регионално сътрудничество се насърчава от приетата през 1982г. Конвенция на ООН по морско право, въпреки че все още тя не е влязла в сила. Всеизвестно е, че Черно море е полузатворено, със специфични георграфски дадености, които го правят особено уязвимо от екологична гледна точка. Индустриализацията, разширяването на селищните системи, изграждането на морски курорти и комплекси и пристанища, увеличаващият се морски трафик са фактори, които утежняват и влошават цялостното състояние на морската среда на Черно море. Често прекъсваните, а след това възобновявани преговори между черноморските държави за изготвянето на Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване приключва по същество през 1990г. Настъпилите обществено-политически промени в страните от Източна Европа и особено в бившия СССР, значително забавят приемането на конвенцията. Това става едва на 21 април 1992г. в Букурещ, след което тя е подписана от надлежно упълномощените за целта представители на шестте черноморски държави – България, Грузия, Русия, Румъния, Турция и Украйна. България ратифицира Конвенцията със закон, приет на 26.11.1992г., в сила от 15.01.1994г.
В приложното поле на Конвенцията са включени териториалните води и изключителните икономически зони на държавите страни по нея. Тя не се прилага спрямо военни кораби, помощните военноморски или др. кораби или въздушноплавателни средства, собственост на държавата или временно ползвани от нея с нетърговска цел – принцип залегнал във всички международни договорености в тази област. В случая става въпрос за признатия от международното право имунитет, с който се ползват тези кораби и въздухоплавателни средства.
В Конвенцията са включени възможните източници на замърсяване, които трябва да бъдат контролирани. Става дума за замърсяване на сушата от кораби чрез дъмпинг, от дейности на континенталния шелф.
В приложение към Конвенцията са изброени опасните вещества и материали, чието изхвърляне в морската среда е недопустимо.
Съгласно изискванията на Конвенцията, държавите-членики следва да приемат вътрешни нормативни актове за определяне на отговорността при вреди от замърсяване, които се съгласиуват между тях, при спазването на условието за съответствието им с международното право. При настъпили вреди трябва да се облекчават процедурите по предявяване на искове за обезщетение.
За улесняване на контактите и съвместната дейност, всяка страна определя свой компетентен държавен орган. Учредява се и специална комисия, чиято роля е да съдейства за ефективното прилагане на Конвенцията.