22. Международни организации и институции имащи отношение към проблемите на околната срада.

Различните МО и институции започват да проявяват определен интерес към околната среда най-вече след втората половина на ХХв. Те вземат активно участие в повечето провеждани общи и специализирани конференции по екологични проблеми. Могат да имат отношение и да дават компетентни мнения по много аспектните измерения на екологичната проблематика.
В рамките на своито правомощия МО често са инициатори за изготвянето на договорености по различните аспекти на околната среда. Един от най-важните елементи на сътрудничеството в рамките на МО, които се занимават с екологични проблеми е събирането и предоставянето на всякакъв вид информация свързана със състоянието на околната среда. По редица конвенции опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси се възлага на МО.
Глобалните екологични проблеми придобиват нови измерения поради факта, че с напредъка на научните познания става ясна и разбираема необходимостта от овладяване на негативните последици от човешката дейност върху околната среда. Универсалните екологични проблеми най-удачно биха могли да намират адекватни решения в рамките на ООН и неговите специализирани организации, създавани с определени цели и на различно равнище.
Още с учредителния договор /през 1945г./, на ООН се възлага като основана мисия поддържането на мира и сигурността в света, развитието на приятелски отношения между народите, установяването на международно сътрудничество за решаването на хуманитарни, икономически, социални и др. въпроси.
Първа изява на ООН в областта на околната среда е още от края но 40-те години на миналия век. През 1949г. тя провежда в Лей Саксес, САЩ, международна техническа конференция по опазване на природата. Под егидата на ООН се провеждат три конференции по морско право. последната от тях изиграва изключително галяма роля за определянето на юридическите рамки при използването и опазването на световния океан. По инициатива на ООН се провеждат и световни форуми по глобални екологични проблеви – в Стокхолм, Рио де Женейро, Йоханесбург. В съответствие с препоръките от Стокхолмската конференция на ООН по окръжаващата човека среда, ОС на ООН създава свой спомагателен орган “Програма на обединените нации по околна среда” /ЮНЕП/, със седалище Наероби, Кения. Ръководен орган е Съветът на управляващите, избиран от ОС на ООН за срок от 3 години. На ежегодни сесии отчита извършеното през изминалата година дейност и набелязва последващи задачи. Отчита се пред ОС на ООН. Работи в сътрудничество с други организации. Основни функции на ЮНЕП са в три направления: 1. създаване на глобална система за мониториг /наблюдение/ на околната среда; 2. изграждане на международна справочна система за информация върху околната среда; 3. водене на международен регистър на потенциално опасните токсични вещества. Един от приоритетите на ЮНЕП е подпомагане на развиващите се държави в подготовка на техните национални законодателства в областта на околната среда.
Програма на ООН за развитие /ПРООМ/ специализирана организация със седалище Ню Йорк, чиято дейност е насочена към проблемите на икономиката и икономическото развитие. Отделя внимание към използването на природните ресурси и за тяхното опазване и рационално използване. Съуправител е на Глобалния фонд по околна среда, каквато е и ЮНЕП. Експерта от програмата оказват ценна юридическа помощ в началото на 1990г. на България при разработването на проект на специален закон за опазване на морската среда от замърсяване, както и при изготвяне на споразумения с големи нефтени компании, проучващи и разработващи находища на нефт и газ в континенталния шелф на България в Черно море.
Организация на обединените нации за образование и култура /ЮНЕСКО/. Създадена след Втората световна война със седалище Париж. В началото на своята дейност не отделя внимание на екологичните проблеми. През 1968г. под нейна егида се свиква междуправителствена конференция, на която да се обсъди състоянието на биосферата. В резултат се приема международна програма “Човек и биосфера”, в която се включени 14 основни теми свързани главно с отрицателното въздействие на човешките дейности върху различните природни компоненти и със съхраняването на природните забележителности и генетичните ресурси. Значителен принос има и в разработването на международноправни актове, свързани с опазването на уникални екосистеми от общочовешко значение. Един от тях е Конвенцията за опзаване на световното културно и природно наследство /1972г./, в която са включени над 300 уникални защитени територии на планетата, между които и три български – Сребърна, Пирин и Рила.
Международна морска организация /ИМО/ със седалище Лондон. Постепенно се превръще във всепризната и компетентна МО занимаваща не само с въпроси по корабоплаване и безопасност по море, но и в областта на опазването на морската среда от замърсяване. По нейна инициатива са приети над 30 международноправни акта.
Световна здравна организация /СЗО/. Седалище Женева. Организацията насърчава международното сътрудничество за опазване на човешкото здраве. Тази цел макар и непряко е свързана с опазването на околната среда. В рамките на организацията се извършват дългогодишни изследвания в областта на санитарно-хигиенните аспекти на замърсяването на околната среда и тяхното отражение върху човешкото здраве. Здравната организация събира, обобщава и разспространява информация по въпроси на здравеопазването и отражението на замърсяването на природата и нейните компоненти върху човешкото здраве.
Съществуват и други организации, които макар и непряко имат отношение към околната среда – Световна метеорологична организация, Международна агенция за атомна енергия.
Регионални организации в рамките на ООН. От своя страна ООН също има свои регионални представителство, които улесняват и доразвиват дейността на най-голямата МО в различните части на света. Те също така се създават най-вече на континентален принцип. Типичен пример за това са икономическите комисии:
Икономическа комисия на ООН за Европа /ИКЕ/. Първа регионална организацията на ООН с най-голям географски обхват на дейност, чието седалище е Женева. Нейна задача е да подпомогне възстановяването на следвоенна Европа – съживяване на икономиката и стокообмена. През 1956г. повдига въпроса за замърсяването на речните водни пътища, впоследствие и по други специализирани направления, като транспорт, енергетика, в резултат на което се включват екологични въпроси в съответното направление. След 1967г. един от неин основни приоритет е опазването на околната среда. След 1975г. към ИКЕ се създава специализиран комитет по екологична политика, чията основна функция е разработване на декларации, решения, препоръки по проблеми свързани с опазването на околната среда, в частност на наземни водни ресурси. Особено голям е приносът й в изготвянето на проекта на Женевската конвенция от 1979г. за презгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния. На проведената в София среща на СССЕ /Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа/ на ИКЕ е възложено изготвянето на три проекта на конвенции засягащи промишлените аварии, презграничните водни течения и международните езера и управлението на потенциално опасни химически вещества. След 1991г. голям принос за въвеждане на оценка за въздействие върху околната среда в презграничен контекст.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Организацията е правоприемник на Европейската организация за икономическо сътрудничество, натоварена специално за управление на средствата, отпуснати по плана Маршал. Седалището и е в Париж. Понастоящем в ОИСР членуват 29 държави. Тя се ръководи от Съвет, съставен от представители на държавите-членки. Към ОИСР се създава специализиран комитет по проблемите на околната среда. Неговата главна задача е да насърчава хармонизирането на екологичната политика на държавите-членки в тази област. В средата на 90-те години на миналия век към организацията се сформира специален център за сътрудничество със страните в преход към пазарна икономика. Неговата задача е да направи проучвания на състоянието на околната среда в страните от ЦИЕ.
Североатлантически пакт /НАТО/. Самата същност на едно военно формирование е свързана с дейности, които могат значително да увредят природата и нейните компоненти, включително да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве. Постепенно обаче в сферата на дейност на НАТО навлизат и нейните екологични измерения.
Със съдействието и активното участие на ЮНЕП НАТО провежда редица срещи за обсъждане и намиране на адекватни решения на проблема военна дейност – околна среда. Идеята е не само чрез националните законодателства, но и чрез поемането на международноправни задължения да се ограничава и намалява вредното въздействие върху околната среда при различни учения и операции на военни части.
В Адженда 21 е предвидено, че правителствата трябва да направят необходимото, техните военни подразделения да се съобразяват с приложимите норми относно третирането и отстраняването на опасните отпадъци. В рамките на пакта се утвърждава разбирането че той трябва да се придържа към основните принципи, залегнали в декларацията от Рио и по-специално към тези, които се отнасят до постигането на устойчиво развитие – превенцията, замърсител-платец и ОВОС.
Въпреки че не е международнозадължен НАТО приема резолюция, че тази организация ще се съобразява с всички международни договори, вкл. и с вътрешните законодателства на държавите, свързани с опазване на околната среда.
Неправителствени организации /НПО/. Първите НПО се появяват още в края на ХІХв. Това се по-скоро сдружения на любители на природата и на учени от различни държави за изучаване на флората и фауната в определени райони на планетата. Започва създаването на международни центрове и научни асоциации, занимаващи се с изследва и опазване на природата и нейните компоненти. Те са изразители на изостреното критично отношение на обществото към тежкото екологично състояние в много райони на света. Като доказали се и утвърдени в публичното пространство са:
Световен съюз за съхраняване на природата и нейните ресурси. Въпреки че е НПО в нея членуват и отделни държави и правителствени институции. Организацията има представителства в 125 държави. Целите й са да прави оценка на състоянието на възобновилите природни ресурси, да насърчава, подготвя и провежда мерки за съхраняване на природата и нейните компоненти, да информира обществеността за въпросите, възникващи във връзка с опазването и използването на природните ресурси.
Гринпийс. Тази организация е създадена 1971г. в гр. Ванкувър, Канада. НПО обявява за своя основна цел създаването на зелен и мирен свят и намерението си да се отстоява нейното реализиране с всички възможни средства. От тогава до сега организацията е от най-отявлените привърженици на борбата за спасяване на планетата.
Други НПО свързани с околната среда са Приятели на земята, Международен зален кръст и др.
Финансови институции. През последните години редица банки провеждат целенасочена политика за кредитиране на проекти, които са съобразени с изискването на опазване на околна среда. Някои от по-важните и наложилите се на “екологичния финансов пазар” са:
Международна банка за възстановяване и развитие, известна още като Световна банка. Създадена е след Втората световна война. При отпускането на заеми Световната банка държи екологичните императиви да бъдат водещ елемент във всички стадии от осъществяването на проекти, които тя финансира. След 90-те години, заедно с ЮНЕП и ПРООН, банката става съуправител на Глобалния фонд по околна среда. Тя заема едно от водещите места в осъществяването на концепцията за устойчиво развитие. Световната банка не отпуска заеми на големи фирми, а само на държави, тъй като последните гарантират заема.
Европейска банка за възстановяване и развите. Банката е основана в края на 1989г. с цел да оказва финансова помощ за страните от ЦИЕ и бившия СССР и да подкрепя икономическите промени в региона. Седалището й е в Лондон. Банката определя като основна своя цел подпомагането на “екологично чисто и устойчиво развитие” на държавите от ЦИЕ, за което е наречена “зелена банка”. Тази банка има характер на инвестиционна, защото подпомаща частния и обществен сектор при осъществяването на различни проекти, свързани с прилагането на концепцията за устойчиво развитие.