21. Управление на околната среда в ЕС.

Независимо от изградените и съществуващи национални управленски структури в областта на околната среда, чрез механизма на частичното и доброволно прехвърляне на суверенитет върху институциите на ЕС от страна на държавите-членки, се поражда и необходимостта тези институции да упражняват едни или други управленски функции /вкл. и в областта на околната среда/, възложени им по силата на Учредителните договори.
Едно от институциите има пряко учестие в управлението на околната среда, а именно Парламента на ЕС /до 53г. няма право да приема законодателни актове, а има само представителни функции/. Такава законодателна компетенция, упражнявана съвместно със СМ, му е дадена след влизане в сила на ДЕС от Маастрихт, което му дава възможност активно да участва при вземането на важни решения свързани с управлението на околната среда.
Следващата институция е Европейски съвет. Той е особено формирование, създадено през 1972г. по решение на държавните глави и ръководителите на правителствата на държавите-членки на ЕС. Съгласно Маастрихтския договор Европейският съвет очертава общите контури на развитието на ЕС – интеграция, разширяване, формиране на институциите, международни отношения. Вземаните от него решения влияят върху понататъшното нормативно определяне и формулиране на главните и предопределящи механизми свързани с управлението на околната среда.
Съвет на министрите, който орган до 1993г. е законодателен орган. Неговите членове са министри от всички държави членки. Съставът му варира в зависимост от областта на дейност, за която се вземат съответните решения. Съществуват 9 съвета за различните видове дейности, една от които е опазването на околната среда. Като законодателен орган, СМ определя основните управленски механизми в тази област. Министрите съгласуват своите позиции по въпроси от екологично естество. Тъй като много често такива въпроси засягат различни области на живота, текуща практика е създаването на т.нар. смесени състави за управление на дейности, засягащи не само проблеми на околната среда, но и на промишленост, селско стопанство, транспорт и т.н. СМ е институцията, чиято дейност е свързана с определянето на законодателната рамка на протичащите в Съюза интеграционни процеси.
Комисията на ЕС – институция, чиято дейност е свързана и с провеждането на политиката на ЕС в областта на околната среда. Чрез предоставената и по силата на договорите законодателна инициатива, Комисията формира основните параметри на управлението на околната среда. От друга страна, чрез задължението, което и е възложено да следи за прилагането на нормативните актове тя упражнява конкретни и реални управленски функции. Комисията отговаря за опазването на природата и нейните компоненти, както и за съхраняването на биологичното разнообразие. Тя поддържа постоянни и активни контакти с международни организации, които имат отношение към проблемите на околната среда и участват в работата на международни конференции, на които се обсъждат такива проблеми или се приемат международноправни актове в тази област. Тя отделя и специално внимание на въпросите, свързани с разширяването на Съюза и поражданите от това екологични проблеми.
Един от членовете отговаря пряко за околната среда. Неговата работа се подпомага от специализираната генерална дирекция “Околна среда”. Нейната основна роля е да подготвя предложения за решения и проекти на нормативни актове в областта на околната среда и да съблюдава за прилагането на приетите на общностно равнище мерки на територията на държавите-членки. Тя има за задача да насърчава прилагането на Концепцията за устойчиво развитие, с цел гарантиране правото на идните поколения на благоприятна и здравословна среда. Тя следи за поддържането на високо ниво на опазване на околната среда и човешкото здраве и за подобряване на качеството на живот. Освен тази дирекция, още 5-6 такива имат отношение към околната среда – по транспорта, по образованието, по култура, наука и др.
Комисията на ЕС тя се явява изпълнителната власт в ЕС. До последното разширяване нейните членове са 20, а сега 25 от които един председател /Барозо/. За околната среда отговаря финландка.
Европейска агенция по околна среда /ЕАОС/. Идеята за създаване на същата се заражда в рамките на Съвета на Европа през 1988г. През 1990г. СМ приема регламент за създаването на ЕАОС, в последствие е приет и правилник за основните й функции и задачи. Нейното седалище е в Копенхаген, Дания. Понастоящем в нея членуват 31 държави /вкл. България/. ЕАОС събира и предоставя на страните членки информация относно тенденциите в развитието на сътрудничеството в областта на околната среда на континента. Тя подготвя на всеки три години годишен доклад за състоянието на околната среда. Агенцията поддържа тесни контакти с други международни организации, които се занимават със сродна дейност.
СЕО е единственият орган, който има право да тълкува договорите на ЕС. Занимава се само с юридически функции. Гледа дела във връзка с околната среда. Като защитник на интересите на цялата общонст Комисията на ЕС завежда искове срещу държава неизпълнила някои договори. Първо значимо дело е срещу Италия. Решенията са задължителни, но не и наложената санкция. Италия не плаща наложената й санкция, но при приемане на бюджета на ЕС за следващата година на Италия не е гласуван такъв.