21. ООН – създаване, структура и функции.

Организацията на обединените нации е една от най-значимите универсални международни организации, учредени на основата на доброволно обединение на държави за поддържане на международния мир и сигурност и развитие на сътрудничеството между нациите.
Идеята за създаване на демокротична универсална международна организация възниква по време на Втората световна война. Първа крачка за създаването на ООН е подписването на Декларация за създаването на всеобща организация за сигурност на 1943г. на Московската конференция, като през същата година в Техеран се подписва Декларация от държавните глави на СССР, САЩ и Великобритания, в която се подчертава отговорността на трите и на всички от Обединените нации. На конференция на експертите състояла се през 1944г. в Дъмбъртон Оукс /САЩ/ се разработва проекто-устав на бъдещата организация за поддържането на международния мир и сигурност. На конференция на държавните глави на СССР, САЩ и Великобритания в Ялта се уреждат въпроси като гласуването в Съвета за сигурност, съдържанието на Статута на Международния съд и др./. На конференция в Сан Франциско, проведена през 1945г., Уставът на ООН окончателно се изработва и подписва на 26 юни от 50 държави-първоначални членки. Фактическата дейност на ООН започва на 20 януари 1946г., когато се открива първата сесия на ОС на ООН в Лондон.
Емблема – графично изибражение на земния глобус, погледнат от страната на Северния полюс, обграден с две маслинови клонки.
Знаме – небесно синьо, в центъра емблемата на ООН.
Официални и работни езици – английски, арабски, испански, китайски, руски и френски.
Целите и принципите на ООН са въплътени в преамбюла и първа глава на Устава на ООН. В преамбюла е застъпен основният мотив за създаването на ООН – запазване на мира и сигурността в света.
Уставът на ООН е единственият международен акт, чиито разпоредби са задължителни за всички държави. Той е призван да играе изключителна роля при формирането на международна система за колективна безопасност. На основата на устава възниква международна система от международни договори в рамките на ООН и извън нея.
Целите на ООН съгласн чл. 1 са:
- да поддържа международния мир и сигурност чрез колективни мерки;
- да развива приятелски отношения между нациите на основата на зачитане принципа на равеноправието и самоопределението на народите;
- да сътрудничи при решаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер и да насърчава развитието на уважението към правата на човека и основните свободи без оглед на различията в раса, пол, език и религия;
- да бъде център за съгласуване действията на нациите за постигане на общите цели.
Организационната структура на ООН се характеризира с това, че нейните органи се делят на два вида: главни и спомагателни. Главните органи съгласно Устава са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общото събрание е единственият от главните органи на ООН, в който са представени всички държави-членки. ОС има широки правомощия. В неговите компетенции влизат обсъждането на всички въпроси, произтичащи от Устава на ООН или отнасящи се до функциите и правомощията на всички нейни органи, с изключение на онези въпроси, които са от изключителната компетентност на Съвета за сигурност.
ОС се събира всяка година на редовни сесии, които съгласно процедурния правилник се откриват приз септември всяща година. Всяка редовна сесия в началото избира нов председател, 21 зам.-председатели и председатели на седемте комитета. Освен редовните ОС се провеждат и специални сесии.
В състава на делегациите на всяка държава-членка могат да бъдат включени не повече от 5 представители и необходимият брой съветници и експерти. При гласуване всяка държава-членка има право на един глас. Решенията по всички въпроси се приемат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите и гласуващи членове.
Общото събрание приема решения, резолюции и препоръки.
Съветът за сигурност е постоянно действащ орган, който носи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Състои се от 15 членове, като 5 са постоянни /САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай/, а 10 непостоянни, избирани от ОС за срок от 2 години.
За изпълнение на своите задачи на Съвета за сигурност са предоставени широки пълномощия. Съветът за сигурност може да предприема две мерки: с или без употреба на сила.
Заседанията на Съвета за сигурност се провеждат без прекъсване в седалището на ООН в Ню Йорк. Председателят се избира за едномесечен срок от членовете на съвета. Решенията по процедурни въпроси се приемат в случай, че 9 члена са гласували “за”. Съветът за сигурност приема препоръки /мярка за поведение на държавите/ и съответно взема решения, които са задължителни.
ИКОСОС координира цялостната хуманитарно-икономическата дейност на ООН. Избира се от ОС на ООН.
Съветът по попечителството – попечителство се установява на такива държава, които не са международно признати.
Международният съд е главният съдебен орган на ООН. Всички държави-членки на ООН, след приемането им стават автоматично ipso facto страни и по статута на Международния съд като част от Устава на ООН. Съставът на Международният съд се състои от 15 членове, независими съдии, избирани в лично качество независимо от гражданството за срок от 9 години. Избират се на регионален принцип и представителство на различните правни системи. Не може да има повече от 1 представител на държава. До сега не сме имали представител в международния съд. Съдиите могат да бъдат преизбирани. Не могат да заемат други длъжности. Единствено могат да изнасят лекции.
Официални езици английски и френски. Решенията се постановяват на френски. Решенията не подлежат на обжалване и са окончателни. Международният съд дава т.нар. консултативни мнения.
Секретариат – обслужва цялостната работа на главните и спомагателните органи, създадени в ООН. Генералният секретар ръководи секретариатът.
Европейското седалище на ООН е в Женева. Генералният секретар се избира от ООН по препоръка на Съвета за сигурност.
Спомагателните органи за създават при необходимост за подпомагане работата на главните органи. Определено се създават за определено време. Подчинени са на главните. Последните могат да отменят решенията на спомагагателните органи.
УНИЦЕФ – е спомагателен орган. Създаден е 1946г. Целта на този фонд е подобряване живота на децата. Финансира се от доброволни вноски на държавите-членки. Седалището на фонда е в Ню Йорк.
Програма на ООН за развитие /1965г./ - финансира икономически проекти, а през последните 25 години и екологични такива. Финансира се от доброволни вноски на държавите-членки.
Конференция на ООН по търговия и развитие. Комисия по международно право /1947г./ - прогресивно развитие и кодификация на международното право. комисия на ООН по проблеми на международната търговия /1966г./.
Университет на ООН /1982г./- автономен орган, въпреки че е споматателен.