20. Международни организации – създаване и дейност.

Международните организации са обединения, имащи междуправителствен или неправителствен характер според участниците, извършващи определена международна дейност на многостранна основа.
Международните организации възникват на определен етап от развитието на международните отношения, когато двустранното сътрудничество между държавите се оказва недостатъчно ефективна, гъвкава и адекватна форма за решаване на сложните международни проблеми. Първите международни организации възникват през втората половина на ХІХв., като например: Световния телеграфен съюз, Световния пощенски съюз и т.н. Сега съществуващите международни организации са повече от 4000, като междуправителствените са над 300.
Съществуващите международни организации могат да се разделят на две категории: международни правителствени и международни неправителствени организации. Международните правителствени организации са тези организации, в дейността на които участват държави и държавоподобни образувания и осъществяват публичноправно сътрудничество на многостранна основа. В дейността на международните неправителствени организации участват национални съюзи и асоциации, обществени организации и физически лица, които не се обединяват на основата на международен договор за осъществяване на международна дейност в политическата, икономическата, научно-техническата и др. дейности на международните отношения.
Под термина “международна организация” от гледна точка на правен статус както в доктрината, така и в международната практика се приема международната правителствена организация. Международните организации се учредяват с международен договор като постоянно действащ международен орган, който всъщност е обединение от държави със собствена структура от колективни, изборни, спомагателни органи и секретариат, в рамкита на които се осъществява най-висша форма на сътрудничество.
Международната организация е постоянно действащ международен орган, учреден съгласно международен договор, сключен между държави, обединяващи се на основата на общи цели и принципи, за осъществяването на международна дейност, за решаване на определени задачи и проблеми посредством решения, приети от собствените им органи.
Правната природа на международните организации се основава на съгласуваната воля на държавите, въплатена в учредителния й акт, определящ обема на нейната вторична, производна правосубектонст. Правната същност на международната организация включва следните правни белези:
1. Международните организации се постоянно действащи международни органи.
2. Учредяването на международните организации се осъществява съгласно многостранен международен договор, явяващ се правната основа на функционирането на всяка международна организация, в който е въпрътена съгласуваната воля на държавите-членки. Организацията се счита за създадена от момента на влизане в сила на учредителния договор. От това следва, че правната природа на международните организации е договорна.
3. Държавите, обединяващи се в международни организации, осъществяват сътрудничеството си на основата на общоприети цели, принципи и интереси. По правило в устава на всяка международна организация се определят ръководни принципи, основни цели и задачи, формулират се функциите и компетенциите на организацията и на нейните органи.
4. Съгласно устава всяка международна организация функционира в съответствие с установеното организационно устройство, изразяващо се в наличието на система от постоянни и временни органи и определен ред за членство. Всяка международна организация разполага с висши, изпълнителни, административни и спомагателни органи.
5. Международните организации притежават едно от най-важните качества на международната правосубектност – международна правоспособност. Тя се изразява главно в правоспособността да сключва самостоятелно международни договори. Като субект на международното право те носят международноправна отговорност, но в сравнение с тази на държавите тя е ограничена, вторична – както в политическата, така и в материалната област. Главна особеност на правосубектността на международните организации е, че те не притежават държавен суверенитет. Правосубектността на международните организации има специфичен характер, тъй като те са вторични, производни субекти на международното право. Нейният обем е в зависимост от волята на държавите-членки и определен в учредителните актове в съответствие с целите, задачите и принципите на организацията.
6. Към основните правни белези като допълнителни могат да се посочат: наименование, флаг, емблема и седалище, чийто правен статут се определя в съответствие с договор, сключен с приемащата държава.
Прекратяването на съществуването на оргонизацията зависи от разпоредбите на учредителните актове, когато това е предвидено, когато са създадени за определен срок, или от волята на държавите-членки.