2. Понятие за дипломатическото и консулското право.

Дипломатическото и консулското право са един от най-старите отрасли на международното право. Началото на развитието на консулското право се поставя в Древна Гърциа, където се създава институтът на постоянните консули. С възникването на посланическото право в древността по същество са създадени основите на дипломатическото право, получило значително развитие пред ХІV век след създаването в Европа на постоянните дипломатически прадставителства.
Терминът “дипломация” произтича от гръцката дума “диплома”, с която в Древна Гърция са наричали държавен документ, предоставян на специално определно лице, което официално представлява държавата зад граница. Лицата, притежаващи диплома, започнали да се наричат дипломати, а дейността, извършвана от тях – дипломация.
Предмет на уреждане от нормите на дипломатическото и консулското право са международните отношения, свързани с официалната дейност на органите за външни отношения на държавите.
Дипломатическото право е отрасъл на международното право, представляващ система от принципи и норми, уреждащи статуса, функциите, привилегиите и имунитета на дипломатическите прадставителства и техните сътрудници.
Дипломатическото право се прилага посредством две форми: традиционното /двустранно/ дипломатическо представителство, осъществявано чрез дипломатическите представителства и специалните мисии; и многостранна /висша/ форма на дипломатическо представителство, осъществявана посредством постоянните представителства на държавите при международните организации, и делегациите, участващи в органите на международните организации и в международните конференции.
Консулското право е част от международното право, включващо система от принципи и норми, уреждащи статуса, функциите, привилегиите и имунитета на консулските представителства и техния персонал.
В миналото консулското право е уреждало предимно проблемите свързани с международната търговия и корабоплаване, но кръгът от компетенции се е разширил, включвайки вече икономическо, научно-техническо, културно, туристическо, дори и политическо сътрудничество между държавите. Спецификата и особеностите на въпросите, уреждащи консулското право, налагат тяхното отделяне и самостоятелно разглеждане посредством консулските представителства, а не от дипломатическите.