1. Развитие на законодателството за местното управление в България. Исторически бележки.

Местното самоуправление възниква в българските земи още при славянската задруга. То се изгражда постепенно наред с местната администрация при Първата българска държава, като за този период е характерно ограничаване на местното самоуправление за сметка на силната централна власт в лицето на хана и боилите.
През периода на Втората българска държава местното самоуправление се запазва в първоначално възприетите граници, т.е. то е в по-тесен обхват в сравнение с правомощията на централната власт.
Османското присъствие по нашите земи налага изцяло турския модел на държавно устройство, което води до липса на българско местно самоуправление поради липса на българска държава. За този период от време, до Освобождението, липсва правна уредба на местното самоуправление. То се явява като самобитно право, присъщо само в практиката и упражнявано по правилата на морала и обичая. За първи път нормативна уредба местното самоуправление получава с приемането на Търновската конституция и последвалите я закони, с които е възприет т.нар. „френски модел” на местно самоуправление. Според Търновската конституция местното самоуправление се превръща в основно ръководно начало, основен ръководен принцип, наред с принципа за разделение на властите, върховенство на закона и други. Търновската конституция и последвалите я закони провеждат местното самоуправление у нас на ниво – „общини” в административно-териториалното устройство на държавата.
При действието на следващите български конституции – „Димитровската” от 1947 г. и „Социалистическата” от 1971 г. идеята за местното самоуправление формално се запазва, но само формално, практически не съществува. Народните съвети, които трябваше да са носители на самоуправлението и правно и фактически се намираха под опеката на централната администрация, подчинена на единен център.
При действието на КРБ’91 г. наред с принципа за разделение на властите, така и принципа за местно самоуправление получава реалното си действие, като са прокарани и тенденциите за подробно уреждане и развитие на местното самоуправление в редица действащи до момента закони, уреждащи статута на органите, които го осъществяват, общинската собственост и др.