19. Политика на ЕС в областта на околната среда.

ЕС е организация по смисъла на международното право, но се отличава от съществуващите други такива по същността на своята дейност. ЕС е по-скоро една “организация за интеграция” със свои особености, които я отличават от дрегите международни организации. Най-характерно за ЕС е, че при него се наблюдава доброволно и действително частично прехвърляне на суверенитет, което означава, че държавите-членки са предоставили част от своите компетенции на създадените в рамките на ЕС институции.
В Учредителните договори от 50-те години на миналия века /Парижкия договор от 1951г. за ЕОВС и Римските договори от 57г. за ЕИО и ЕВРАТОМ/ няма включени специални разпоредби, касаещи опазването на околната среда. Тогава не се гледа сериозно на последиците от замърсяването на околната среда, а по-скоро са се търсили изгодите от нейното използване. От началото на 70-те години на миналия век, в рамките на ЕИО започва последователна разработка и прилагане на специални програми свързани с опзаването на околната среда. Първата от тях е приета 1972г. В нея са застъпени широк кръг от екологични проблеми, отнасящи се до вредоносните последици върху човешкото здраве и околната среда, предизвиквани от замърсяването на природата и нейнтие компоненти.
Във втората програма /1977г. – 1988г./ ударението е поставено върху необходимостта от провеждане на задълбочени изследвания и създаване на достоверна и точна база данни за състоянието на околната среда.
Третата екологична програма /1982-1986г./ е насочена главно към формите и начините на включване на екологичните проблеми във всички областти на икономическото развитие.
Под въздействието и давлението на гражданското общество, държавите-членки на ЕО и техните институции обръщат значително внимание на законодателната рамка за опазване на околната среда. Потвърждение за това е фактът, че с приетия през 1985г. ЕЕА съществено се изменят и допълват Учредителните договори. В Римския догвор за създаване на ЕИО е включен нов раздел VІІ “Околна среда”, в който са определени основните цели и принципи, приоритети и насоки на дейността в тази област. По този начин се създават екологични измерения на общия пазар, в чиято основа е заложена идеята за високо равнище и критерии за опазване на околната среда. Всъщност държавите-членки си поставят за задача да полагат общи усилия за съхраняване, запазване и подобряване нейното състояние. С внесените в Римския договор допълнения всъщност ЕО залагат на два основни принципа в своята екологична политика – превантивност и замърсител-платец. В ЕЕА е заложена идеята за т.нар. взаимно допълване. Това означава, че ако дадена екологична цел може да се постигне на ниво общност, то усилията следва да се насочат в тази посока. Комисията на ЕО обявява 1987г., когато влиза в сила ЕЕА, за година на околната среда.
През същата година е лансирана и четвъртата програма за екологични действия /1987г.-1992г./. В нея са заложени принципите на въвеждане на адекватни мерки за опазване на околната среда, на хармонизиране на екологичното законодателство на държавите-членки и на разширяване на международното сътрудничество в тази област. В програмата изрично се подчертава, че мерките за опазване на околната среда не трябва да се считат като бреме върху икономическия разстеж, а напротив – като необходимо условие за неговото постигане.
През м. декември 1991г. СЕ на ЕО приема програма “Лайф”, чрез която се осигурява финансирането на приоритетни за държавите-членки проекти. Като такива са определени: опазването на крайбрежните зони, решаването на проблемите с отпадните води, въвеждането на екологични етикети, охраната на местообитанията на представителите на дивата флора и фауна и намаляването на замърсяването от автомобилния транспорт.
С ДЕС от Маастрих се въвеждят съществени промени в принципите на политиката на ЕС в областта на околната среда. В ДЕС е въведено и понятието “устойчиво развитие”. В раздел ХVІ “Околна среда” са насочени предопределящите цели на Общността, свързани с опазването и подобряването на качеството на околната среда, опазването на човешкото здраве, разумното и рационално използване на природните ресурси и подкрепата на екологичните мерки, предприемани на международно равнище. Очертаните в договора екологична рамка на политиката на ЕС е конкретизирана и задълбочена с приемането на Петата екологична програма, наречена “Към устойчиво развитие” /1993-2000г./. Най-съществената цел, набелязана в програмата е, че икономиката трябва да зачита и да се съобразява с екологичните изисквания.
Значението на интегрирането на проблемите на околната среда в стратегиите за развитие на икономиката е преутвърдено и ДЕО от Амстердам от 1997г. Отделя се специално внимание на пет ключови сектора: промишленост, енергетика, транспорт, земеделие и туризъм, като се акцентира върху изискването за включване на екологичните пробелми в провежданета политика в съответните сектори. В документа са набелязани мерки за въвеждане на по-ефективна в екологично отношение ценови механизми. Те са свързани с използването на данъчни и икономически стимули. За създаването на пазар, в който екологично чисти продукти да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентните стоки, т.е. тези които не до там са съобразени с екологичните изисквания.
В края на 1999г. Европейската агенция по околна среда подготвя специален доклад за постигнатите резултати в изпълнението на петата програма.
На 24 януари 2001г. със съответно решение на Парламента и СЕ е утвърдена Шестата по ред програма на ЕС за екологични действия “Околна среда 2010 – нашето бъдеще, нашият избор” – за периода 2001-2010г. В нея е заложена основната идея, че качеството на живота и дългосрочния просперитет на гражданите на ЕС изискват да се гарантира чиста и благоприятна околна среда.
Първостепенно значение се отдава на ефективното прилагане на законодателството в областта на околната среда в държавите-членки. Последните считат, че необходими спешни мерки за решаването на поредица от тежки екологични проблеми, които не са само регионални, а и от глобално естество.
Вниманието, което се отделя в ЕС на въпросите свързани с опазването на околната среда и тенденцията към понататъшното утвърждаване и прилагане на концепцията за устойчиво развитие е основният фактор, който предопределя и мястото, което те заемат в проекта на договора за създаване на Конституция за Европа. Проблемите на околната среда са предмет на правна регламентация в специален раздел от част ІІІ от Конституцията.