19. Международни конференции.

Една от най-важните съвременни форми на многостранна дипломация се международните конференции. Международната конференция е временен международен орган, в рамките на който се осъществява международно общуване.
Международната конференция е временен колективен орган, организиран от субекти на международното право, в който участват най-малко три техни официални представители, имащи право на един глас. Наименованието конференция, среща, съвещание и т.н. не е от значение за определянето на техния правен статус. Значителността на международната конференция се определя преди всичко от разглежданата проблематика и поставените цели. На международна конференция могат да се разглеждат глобални, универсални, регионални проблеми и конференция по проблеми, интересуващи ограничен брой държави.
В зависимост от предмета на уреждане международните конференции могат да бъдат мирни, политически, икономически, дипломатически и смесени. Според поставените цели те могат да се провеждат за разработване и подписване на международен договор, обсъждане и приемане на декларация по актуален проблем, обмен на мнения и консултации, мирно решаване на международни спорове, конференции ad hoc и др.
Международните конференции се свикват от държави, от международни организации и под егидата на международна организация. В международната практика международните конференции свиквани под егидата на международна организация са значително повече, но и в единия, и в другия случай участниците са предимно представители на суверенни държави.
Свикването на международни конференции се предхожда от преговори или консултации между заинтересованите държави, на които се определят участниците, кръгът от въпросите, които ще се разглеждат, езиците, които ще се използват, мястото, времето, продължителността на конференцията и други технически въпроси. В зависимост от кръга на разглежданите въпроси или проблеми се определя работните и официалните езици, които ще се използват на конференцията за изказване и на които ще се издават материалите на конференцията. Предварително се определя и дневният ред и поредността на разглежданите въпроси и проблеми, а също така и програмата на конференцията.
Международните конференции се откриват на предварително съгласуваната дата и място. По правило, ако конференцията е свиканаот международна организация, се открива от неин представител, а ако е държава инициатор, се открива от представител на държавата.
Председател и зам.-председател се избират от конференцията. Когато се провеждат ежегодни конференции по един и същ въпрос, по принцип на ротационен принцип се избира председател от различни държави по азбучен ред или жребий. Редът за работа на конференцията се определя от приети процедурни правила, които уреждат широк кръг въпроси.
Изпращащата държава свободно определя и назначава членовете на делегацията и издава пълномощия от държавния или правителствения глава, ръководителя на външното ведомство или от други компетентни органи. Изпращащата държава уведомява конференцията за състава на делегацията, датите на пристигане и окончателно заминаване.
Въпросът за правния статут на участниците зависи от това, дали представителят на съответната държава е поканен като участник, или има статут на наблюдател. Комитетът по пълномощията проверява действителността на пълномощията на делегациите и в съответствие с предоставения от него доклад на пленарно заседание на конференцията се решава кой е пълноправен и кой нередовен участник. Всеки пълноправен участник има право да гласува и да се изказва по всички въпроси, включени в дневния ред на конференцията. Наблюдателите обикновено имат право на изказване, но нямат право да участват в гласуването.
За ефективното изпълнение на поставените задачи на делегациите се предоставят привилегии и имунитети, чийто обем зависи от техния представителен характер. Те могат да бъдат пълни или ограничени, в зависимост от съгласието на заинтересованите страни. По правило на делегациите като временен държавен орган се предоставят привилегии и имунитети, подобни на постоянните задгранични органи на държавата. Така например с неприкосновеност се ползват архивите и документите, като и личността и т.н. Една от съществените разлики е, че делегатите се ползват не с пълен, а с функционален имунитет по отношение на юрисдикцията на приемащата държава.