16. Начин на отчитане труда на вещото лице. Процесуални изисквания.

На основание чл. 150, ал. 1 от НПК в право на експерта е да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил. В чл. 200л, ал. 1, на Закона за съдебната власт, законодателят е визирал, че размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, време¬траенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влия¬ние върху заплащането за извършената работа. С ал. 2 на този текст Висшият съдебен съвет е оправомощен да издаде наредба за усло¬вията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица, вкл. на основание ал. 3, да визира условията и редът за определяне заплащането на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.
Въз основа на тази разпоредба, председателят на Висшия съдебен и,пет издава Наредба № 1 от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица, обн. в ДВ, бр. 51 от
I 5 юни 2004 г., в сила от 15 юни 2004 г.
В глава втора-условия за определяне на възнагражденията, респ. г. чл. 4 са посочени критериите, въз основа на които органът, назначил експертизата ще определя възнагражденията на съдебните експерти. 15 шест точки е посочено, че той следва да се съобразява със сложността и спецификата на поставените задачи; с компетентността и степента па квалификация на вещото лице; с времето необходимо за извършване па експертиза; с обема на извършената работа; необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консу¬мативи, използвани пособия, съоръжения и др., както и други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници. Предвидено е част от обстоятелствата да се установяват от експерта със справка-декларация. В същото време обема на извърше¬ната работа и необходимите разходи за изпълнение на експертизата не се прилагат по отношение на държавните служители, които работят по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъ¬дието, а възнаграждението им се определя еднократно.
В глава трета е посочен редът за определяне на възнагражде¬нието. Интересно е, че съгласно чл. 7, т. 4 е предвидено заплащане на възнаграждение и за устно допълнение на експертизата. Като се изходи от разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от НПК, че експертът е задължен да представи писмено заключение това противоречи на изискването на НПК, освен в случаите визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 6 от НПК, че може да се проведе разпит на съдебния експерт, когато се намира извън страната. Допуснато е, той да се извърши и чрез видео-конференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото, т.е. в тези случаи се допуска и хипотезата на устно допълване на експертното заключение.
Основание за изплащане на трудовото възнаграждение на ек¬сперта, както и заплащането на командировъчните пари е справката-декларация. В чл. 9, ал. 2, е посочено, че не се признават за разход пътните пари за самолет, пътните над 20 лв. в една посока без представяне на билет, и квартирните пари над 35 лв. за една нощувка.
Безспорен интерес представлява разпоредбата на чл. 10, ал. 2 -първоначалното възнаграждение на вещото лице не се изплаща, ако органът, възложил експертизата, не приеме заключението. Това озна¬чава, че в мотивите си защо не приема заключението, органът назначил експертизата трябва да отрази и отказът да се изплати първоначалното възнаграждение за една зле свършена работа.
Предвидено е командировъчни пари да се заплащат и за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата. Ако съ¬дебния експерт не представи необходимите документи, той може по преценка, да определи размерът на командировъчните пари-. На Вис¬шия съдебен съвет е възложено да упражнява контрол за изразходваните средства, тъй като те се заплащат обикновено от бюджета на държавата.
В глава четвърта - размер на възнагражденията, без да се сочи, че това е поредната тарифа за заплащане труда на експертите, съгласно чл. 13 е предвидено минимално възнаграждение за отделните експер¬тизи. Струва ни се, че ВСС не е компетентен да утвърждава тарифа, макар и да сочи минимално възнаграждение от 30 лв. В условията на пазарно управление на икономиката, не е допустимо да продължава символичното заплащане труда на такива изявени специалисти в съответната област, като съдебните експерти. А те са призовани да подпомогнат органите на съдебната власт.
Анализът на нормативната уредба за утвърждаване на тарифите за заплащане труда на съдебните експерти досега показват, че те не са утвърждавани от органите на съдебната власт, а от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите. Това е и резонно, защото в случая единствено компетентни са те, а не органите на съдебната власт. В случая ВСС могат и трябва да се произнасят по критериите, които се съдържат в чл. 4, глава втора, от наредбата, а не по размера на възнагражденията.