16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.

До 1993г. няма нормативен акт по отношение на черноморското крайбрежие, когато е приет Наредба. В същата е предвидено изрично, че тя ще се прилага до приемането на специален закон.
Първоначалната идея по отношение на крайбрежието – обществено ползване по смисъла на чл. 18 от КРБ. Целта на наредбата е черноморското крайбрежие трябва да се развива екосъобразно. В наредбата е казано, че крайбрежието трябва да се запази като национално богатство. По наредбата е разделено на две зони – І-вата е най-уязвима – курорти, плажове, всичики крайбрежни езера, делтата на реките, всички влажни зони, ако има защитена територия /като може да бъде и много по-навътре от крайбрежието/. Отделно има и 200 метрова ивица, попадаща в зона А. В тази зона не се разрешава всякакво строителство на сгради /само сгради за поддръжка/, забранено е добиването на строителни, инертни материали, забранено е да има депа за отпадъци, не могат да се складират вредни вещества, да се използват торове, забранено е безразборно да се правят къмпинги.
Втората зона – по наредбата до 5км, а по проекто-закона до 2км. Не могат да се изграждат предприятия /само от леки производства/, аутобани, депа за опасни отпадъци, включително да се обработват такива опасни отпадъци, не могат да се вкарват отпадни води. Разрешено е строителство за туристическа дейност.

Сепциални закони, съдържащи разпоредби касаещи околната среда /не е задължително да се знаят, но е препоръчително/: Закона за енергетиката, Закон за енергийната ефективност, ЗМАМС, Закон за бедствията и авариите, Закон за използване на атомната енергетика за мирни цели, Закон за безопасно използване на атомната енергия; НК; ЗУТ; Закон за пътищата, ЗДвП; Кодекс на търговското корабоплаване, Закон за горите; Закон за подземните богатства; Закон за концесиите; Закона за лова и опазване на дивеча; Закона за рибарството и аквакултурите.