15. Управление на отпадъците.

Един от най-сериозните проблеми на съвременния свят е този, свързан с ежегодното отделяне на стотици тонове отпадъци. Те са от най-различно естество: битови, промишлени, строителни, опасни и пр.
В България също се поставя на дневен ред определянето на нормативни изисквания за решаване на въпроса с отпадъците. До началото на 90-те години липсва правна уредба в тази област. Впоследствие са приети няколко подзаконови нормативни акта, уреждащи конкретни дейности, свързани с отпадъците. Първо през 1993г. влиза в сила ПМС, регламентиращо въпроса за събиране, превозване, съхраняване и обезвреждане на опасни отпадъци. През 1996г. с други постановление се въвежда режим по вноса и транзитния превоз през територията на страната на отпадъци и опасни вещества, като с наредба към него се утвърждава и условията и реда за допускането на такава дейност. Тази правна уредба обаче се оказа недостатъчна.
През 1997г. е приет Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. Със създадените от него правни механизми се цели де се стигне до по-пълно отолзотворяване на отделяните отпадъци чрез повторна употреба или рециклиране. От друга страна се определят основните изисквания по цялостно третиране на отпадъците – от момента на тяхното образуване, до окончателното им обезвреждане. За детайлизиране разпоредбите на закона впоследствие бяха утвърдени редици подзаконови нормативни актове.
През 2002г. е приет Закон за управление на отпадъците, който отменя този от 1997г. С новия закот са въведени по-строги правила за гарантиране опазването на околната среда и защита на човешкото здраве от вредното въздействие на отпадъците. Определени са основните права, задължения и отговорности на лицата, които имат отношение към управлението на отпадъците, като се насърчават предприемани мерки за намаляване на отделяне. Акцентира се върху необходимостта от намирането на възможности за повторна употреба и рециклиране на гаранции по отношение на санитарно-хигиенната и екологична сигурност при преработката и обезвреждането на отпадъците. Това се отнася и за местата, където те се депонират. Преутвърждава се с по-голяма прецизност и принципа “замърсител-платец”.
В закона изрично са посочени попадащите в неговия обхват отпадъци. Това са битовите, производствените, строителните и опасните. Той не се прилага за някои други отпадъци, които са предмет на отделна правна уредба. Същото се отнася и за радиоактивните отпадъци.
Като общо правило за боравенето с отпадъците е въведен разрешителен режим. Той се прилага по принцип за всички дейности по събиране, превозване, временно съхраняване, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците.
Контролът по управление на отпадъците се извършва по няколко направления:
1. от кметовете – по отношение на битовите и строителните отпадъци;
2. от директорите на РИОСВ – на всички дейности с отпадъци на територията, за която те отговарят;
3. от министъра на околната среда и водите – на всички дейности с отпадъци и изпълнението на различни програми по отпадъците на територията на цялата страна;
4. от директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции – за спазване на санитарните изисквания при дейностите, свързани с третирането на опасните отпадъци;
5. от министрите на икономиката, околната среда и водите, вътрешните работи и кметовете – за спазване на условията и реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали;
6. от митнически органи – по отоншение на вноса, износа и транзитния превоз през територията на страната на отпадъци.