14. Статут на защитените територии.

До 1998г. опазването на някои специфични и редки екосистеми донякъде става по силата на разпоредби, включени в Закона за защита на природата от 1967г. В края на 1998г. е приет Закон за защита на територията.
Със закона се определят категориите защитени територии, тяхното предназначение, режима на опазване и ползване, процедурите за обявяване и начина на управлението им. Неговата основна цел е запазването на тези територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специфична форма за съхраняване на природата.
В закона са предвидени шест категории защитени територии: резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности. Най-строг е режимат на първата категория, а най-либерален в последната, като се спазва последователността на подреждането им.
Въпросът за собствеността върху защитените територии е уреден в зависимост от тяхната значимост за опазване и съхраняване на природното наследство. За изключителна държавна собственост са обявени първата и втората категория защитени територии – резерватите и националните паркове. Собствеността върху останалите четири категории е от различно естество: публична и частна, със съответните разновидности, които те имат. Въведени са известни ограничения по отношение притежаването на защитени територии, както и изисквания за начина на тяхното ползване.
Резервати – за такива се обявяват образци от естествени екосистеми, включително характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. В самите резервати не се допуска човешка намеса, дори такава, свързана с провеждането на оздравителни мероприятия, каквито са допустими обаче в световната практика.
Национални паркове – това са територии, в чиито граници не може да има населени места и селищни образувания. Друго условие е, че площта им трябва да бъде на 1000 хектара /10 хил.дка/. Те представляват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, на характерни и забележителни ландшафти и н обекти на неживата природа. Брането на диворастящи плодове, билки и други растения и улова на диви животни се позволява на определени с устройствен правилник на съответния парк места. В момента три са националните паркаве, а именно Рила, Пирин и Централен балкан. Всеки парк има план за управление и съответно дирекция.
За природни забележителности се обявяват характерни обекти на неживата природа. Това са скални форми и разкрития, земни пирамиди и пещери, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други. В тях се забраняват дейности, които могат да нарушат естественото им състояние или да намалят естетическата им стойности.
Поддържаните резервати са екосистеми, включващи редки или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях е разрешено да се провеждат поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.
Обявяването на природни паркове става по подобен на националните паркове начин. Целта на управлението им същи е сходна. Разликата е, че в природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти. В тях е разрешено осъществяването на производствени и други дейности, които обаче не замърсяват околната среда.
Защитените местности са територии с характерни и забележителни ландшафти. Водещо правило е, че в тях се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретната местност, обект на специална защита.
За обявяването на защитена територия като резерват или национален парк, задължително се приема Закон за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Обявяването или промените в останалите защитени територии става със заповед на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в ДВ.
През 2003г. е приет Закон за биологичното разнообразие. С него се отменят и последните действащи текстове на Закона за защита на природата от 1967г. Закон за биологичното разнообразие урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица при използването и опазването на биоразнообразието. Нормативно определените цели са насочени към съхраняване на разнообразието от застрашени, редки растителни и животински видове, чрез създаването на Национална екологична мрежа.