14. Консулско представитлество.

Началото на развитието на консулското право се поставя в Древна Гърциа, където се създава институтът на постоянните консули. Правната уредба на консулското право е дедена с Виенската конвенция за консулските отношения от 1963г., която се явява универсален международен договор.
Държавите установяват консулски отношения и учредяват консулски представителства по взаимно споразумение, независимо от това дали са установили дипломатически отношения или не. Установяването обаче на дипломатически отношения по правило означава и установяването на консулски отношения като част от тях, ако страните не уговорят друго. От друга страна, прекъсването на дипломатическите отношения не означава прекъсването и на консулските такива. Самото откриване на консулско представителство става със съгласието на приемащата държава, независимо че са сключили договор. Седалището, ранга и класа на консулите се определят от изпращащата държава, но със съгласието на приемащата държава.
В съвременната международна практика консулският апарат на всяка държава се състои от две части. Първата част по правило е структурно звено на външното ведомство на държавата /консулски отдел в министерство на външните работи, в който се легализират документи, издават се паспорти и визи и др./. Втората част е съставена от консулствата, намиращи се зад граница, които са или самостоятелни консулски представителства, или консулски отдели в дипломатическите представителства.
За разлика от дипломатическите представителства, които осъществяват своите функции на цялата територия на приемащата държава, консулското представителство по правило действа в определен от договор район, наричан консулски окръг. Изпращащата държава може да има едно, две или повече консулски представителства, функциониращи в отделни консулски окръзи на територията на приемащата държава.
Основните функции на консулското представителство според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963г. са:
- опазване и защита интересите на изпращащата държава, на нейните физически и юридически лица;
- поощряване на търговията и оказване на съдействие за развитието на икономическите, културните и научните връзки между държавите;
- изпълнение на административни и нотариални функции по отношение на гражданите на изпращащата държава;
- изпълнение на задължения по отношение на морските съдове и въздушния флот и техните екипажи на изпращащата държава;
- наблюдение на икономическия, правния и политически живот в своя окръг и информиране на вътрешното ведомство на изпращащата държава.
Функциите на консулството се прекратяват в следните случаи:
- при закриване на консулството;
- при война или военен конфликт между държавите;
- при преминаване на територията на приемащата държава върху която е разположен консулски окръг, към територията на трета държава.