13. Опазване на почвата от замърсяване.

Съгласно чл. 21 от Конституцията, земята е “основно национално богатство”. Обработваемата земя трябва да се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение и то при нужда и при условия и ред, определени със закон. Тази разпоредба има, макар и косвено, отношение към опазването на земеделски земи от замърсяване.
Базисен екологичен закон в тази област остава приетият още през 1963г. Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване. С влезането в сила на специалните закони за чистотата на атмосферния въздух и за водите, нормативният акт от 1963г. вече носи само наименованието Закон за опазване на почвата от замърсяване. Той е призван да урежда обществените отношения, свързани с провеждането на необходимите мероприятия, които да гарантират опазването на почвата.
На министерствата, ведомствата и общините се възлага провеждането на мероприятия за опзаване на почвата от замърсяване. Контролът за тяхното изпълнение е възложено на министъра на околната среда и водите.
В преходните и заклйчителни разпоредби на закона е предвидено, че във всички заварени промишлени предприятия, животновъдни стопанства и други подобни трябва да се изградят пречиствателни съоръжения. За целта се разработват програми, които се утвърждават от МС.
В ЗСПЗЗ от 1991г. се предвижда, че при ползването на земята, собственикът й е длъжен да не увражда почвата и да спазва санитарно-хигиенните и екологични норми. Земите, които са били увредени, държавата следва да възстанови химичните качества на замърсените земи – в този смисъл е приета и Наредба. При възстановяване на земите в замърсените райони, разходите за отстраняване на замърсяването се поемат от държавата.
Някои екологични проблеми намират решение в Закона за опазване на земеделските земи от 1996г. С него се урежда опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение. Той задължава собствениците или ползвателите на земеделски земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и др. увреждания.
Министърът на земеделието и горите е длъжно да осигурява на обработващите земеделски земи информация за тяхните екологични качества. За целта министерството изгражда информационна система и поддържа специален регистър на земеделските земи.
За възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи се предвижда създаването на фонд “Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи”.
Въпреки редицата текстове от екологично естество, в закона основният акцент е поставен върху начина на ползване и процедурите по отчуждаване на земеделските земи за други нужди.