13. Специални мисии.

Специална мисия е временно представителство на една държава в друга за уреждане на специални въпроси или за изпълняване на специална задача. Правното положение на специалните мисии е определено в Конвенцията за специалните мисии от 1969г., в сила от 1985г., в която се обобщават начините по изпращането, приемането, привилегиите и имунитетите на специалната мисия. Конвенцията е приета от ООН.
Изпращането на специална мисия става след съгласието на приемащата държава, получено по дипломатически или друг взаимоприемлив път.
Функциите на специалната мисия се определят по взаимно съгласие между изпращащата държава. Те започват след установяването на официален контакт с ведомството на външните работи или ако е договорено с друг орган на приемащата държава.
Прекратяването на функциите на специалната мисия може да стане:
- по споразумение между заинтересованите държави;
- при завършване задачата на специалната мисия;
- с изтичане на срока, определен от специалната мисия, освен ако той не е специално продължен;
- при уведомяване на изпращащата държава, че счита дейността на специалната мисия за прекратена.
Прекратяването на дипломатическите и консулските отношения между двете държави не води до автоматично прекратяване и на функциите на специалната мисия.
Пълномощията на специалната мисия в зависимост от нейното ниво и предназначение се определят от държавния глава, ръководителя на правителството, ведомството на външните работи или на друго ведомство.
Задачите, които се поставят пред мисията могат да бъдат от различно естество, в зависимост от характера на отношенията между двете държави.
Численият състав на специалнат мисия се определя от изпращащата държава, но приемащата държава може да не се съгласи с броя на лицата, без да мотивира своя отказ. По правило всички въпроси, свързани със специалната мисия, се съгласуват между двете държави предварително, понякога посредством сключване на споразумение. Изпращащата държава самостоятелно назначава членовете на специалната мисия, след като надлежно е информирала приемащата държава за имената и длъжностите на лицата, които желае да назначи. Специалната мисия може да се състои от един или повече представители на изпращащата държава, единият от които може да бъде назначен за ръководител. В състава на специалната мисия може да бъде включен дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал.
При визитата на специалната мисия се прилагат общите принципи на международното право и правилата на вежливостта – да се окаже внимание, да се гарантират привилегии и имунитети, предвидени в Конвенцията за специалните мисии от 1969г., както и в двете Виенски конвенции от 1961 и 1963г.
Специалната мисия се счита за временно дипломатическо представителство на изпращащата държава в приемащата, затова привилегиите и имунитетите на специалната мисия и на нейните членове са подобни на привилегиите и имунитетите, предвидени за дипломатическите представителства и техните членове. В Конвенцията за специалните мисии от 1969г. обаче са предвидени някои ограничения като: допуска се влизането без разрешение в помещенията заемани от специалната мисия на органите на власттана приемащата държава в случаите на пожар или друго природно бедствие. На следващо място по отношение на дипломатическия персонал на специалната мисия може да бъде предявен иск за вреди, причинени в резултат на нещастен случай, предизвикан от транспортно средство, когато не е изпълнявал официалните си функции.
Към мисиите се причисляват и делегациите на международните организации.
При посещение освен предварително уговаряне на задачите, приемащата държава се уведомява и за дата на пристигане и отпътуване и други въпроси свързани с организация на протокола.