11. Организационни форми за непосредствено осъществяване на местното самоуправление: местен референдум, общо събрание на населението, подписка.

По аргумент от разпоредбата на чл. 136 от КРБ’91 г. , се установяват 2 способа за осъществяване на самоуправлението в общината. Първият е - „представителен” - чрез избрани органи и вторият е „непосредственото осъществяване на самоуправлението” чрез т.нар. „форми на пряка демокрация”. На практика местното самоуправление се осъществява главно чрез представителния способ. Съществуват обаче въпроси, които поради характера и значението си изискват те да бъдат решавани непосредствено от гражданите. В такива случаи се прилагат форми за непосредствено осъществяване на местното самоуправление, каквито са местният референдум, общото събрание на населението и подписката. Подробната им правна уредба се съдържа в Закона за допитване до народа. Същественото при тези форми на осъществяване на местното самоуправление е, че въпросите, които могат да се решават с тях не подлежат на последващо утвърждаване или одобрение, освен ако специален закон не предвижда друго. Това е така, защото тези форми създават възможност за непосредствено участие на населението в управлението.
Местният референдум, за разлика от националния, се провежда по въпроси от местно значение, които са от компетентността на съответните органи на местното самоуправление. Не могат да бъдат предмет на местен референдум въпроси, за решаването на които по закон е предвиден специален ред. Инициативата за провеждане на местния референдум имат областният управител, кмета на общината, 1/4 от общинските съветници и 1/4 от гласоподавателите. Искането се представя в писмена форма на председателя на Общинския съвет, който го внася за обсъждане в следващото заседание на съвета. Вземането на решение за провеждане на референдум е с обикновено абсолютно мнозинство. С решението се определят и датата за гласуване, точната формулировка на въпроса, както и реда и начина за разясняване и провеждане. Общинския съвет не може да откаже провеждането на референдум, ако искането е направено от повече от половината от гласоподавателите. Гласуването се извършва с два вида бюлетини – „да” и „не” по избирателни списъци. Референдумът се счита за редовно проведен, когато са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите, а решението се счита за прието, когато за него са гласували с „да” повече от половината от гласувалите. Ако решението е било отхвърлено, повторен референдум може да се проведе най-рано след две (2) години от провеждането му. Законността на резултатуте от референдума може да се оспори от имащите инициатива за неговото провеждане, като споровете се разглеждат в съответния регионален административен съд. Така описаната процедура за местен референдум Закона за допитване до народа определя като решаващ или още „дефинитивен” референдум. В закона са уредени още два вида местен референдум – това са съвещателен, или още консултативен референдум, и последващият референдум, който още се нарича - „народно вето”.
Съвещателният референдум се различава от разглеждания дотук решаващ референдум по своя юридически ефект. Докато при решаващия референдум гражданите (или както законът ги нарича „избирателно тяло”) вземат решение по поставен въпрос, то консултативният референдум е допитване до избирателното тяло по въпрос, който следва да бъде решен от компетентен орган, например – Общинският съвет. Смисълът на допитването е да се обсъди предстоящ за решаване въпрос от определени обществени среди, за да се вземе тяхното мнение и на базата на събраната по този начин информация компетентният орган да вземе самостоятелно своето решение. Последващият референдум или „народното вето” се използва при осъществяването на общинското самоуправление според чл. 25 от Закона за допитване до народа. На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят за обсъждане решения на Общинския съвет, които се отнасят до 3 групи въпроси: 1) Сключване на заеми с банки и други финансови институции; 2) Свързани с продажба, концесия, наем и или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината; 3) Въпроси, свързани с изграждане на обекти на инфраструктурата или други съоражения за нуждите на общината, когато се изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят от редовните приходи на общината. Решенията на Общинския съвет по тези въпроси се обявяват за всеобщо узнаване от жителите на общината. Ако в течение на 20 дни след обявяването на решението поне половината от имащите право на глас в общината поискат чрез подписка да се проведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя дата за провеждането му, но не по-късно от 2 месеца от постъпване на искането.
Общото събрание на населението се провежда в общини, райони, населени места и квартали по въпроси от местно значение, предвидени със закон или предложени от Общинският съвет или определени от 1/4 от гласоподавателите. Общото събрание се свиква от кмета на общината (съответно на кметството или района) и се счита за редовно ако на него присъстват поне половината от избирателите. Ако липсва кворум, събранието се отлага с час и се счита за редовно проведено, ако на него присъстват поне 1/3 от избирателите. Гласуването е явно и се приема с обикновено относително мнозинство. Въз основа на решението кметът издава заповед или прави предложение до Общинският съвет за вземане на необходимите решения. Ако кметът реши, че решението на общото събрание не е в интерес на общината, той отнася въпроса, заедно със своето становище, до Общинския съвет, който окончателно потвърждава или отменя решението на общото събрание.
Чрез подписката избирателите в общината (съответно района, кметството, квартала) правят предложение до Общинския съвет за решаване на въпроси от местно значение. Инициативата за организиране на подписка принадлежи на най-малко 100 граждани. Те провеждат събрание, на което избират инициативен комитет, който се регистрира в кметството за преценка на законосъобразността на подлежащото на вземане чрез подписка решение. Инициативният комитет призовава гражданите да подкрепят чрез подписите си решението и събира подписи в продължение на месец от датата на регистрацията му. Подписката е редовна ако е подписана от поне 1/4 от избирателите. В месечен срок от приключване на подписката, се свиква заседание на Общинският съвет, което обсъжда подкрепеното с подписка предложение и съответно взема решение по реда, установен в ЗМСМА, освен ако не е предвиден ред в друг специален закон.