11. Опазване на въздуха от замърсяване.

Първият от специалните екологични нормативни актове /след основния ЗООС от 1991г./ е приет през 1996г. Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. С него са отменени текстовете на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване от 1963г.
При подготовката на законопроекта се ползват вече ефективно прилагани нормативни актове от вторичното законодателство на СЕ, както и законите за опазване на въздухаот замърсяване на държави като Германия, Австрия, Швейцария и др.
Със ЗЧАВ се цили да се осигури: защита на човешкото здраве; опазване на животинския и растителен свят и неговите местообитания; съхраняването на природните и културни ценности; предотвратяването на настъпването на щети при влошаване качеството на въздуха, предизвикано от антропогенно въздействие.
Този нормативен акт вевежда общите критерии за определяне на показателите и нормите за чистотата на атмосферния въздух и начина за ограничаване на вредните емисии. Фиксират се и правата и задълженията на различните органи и лица по контрола, управлението и поддържането на неговото качество. Законодателните изисквания се отнасят за обекти, съоръжения и суровини, които са потенциални източници на замърсяване на въздуха: предприятия, строителство, моторни превозни средства, течни горива и съхраняването им в резервуари, складови бази и др. От тях са изключени радиоактивното замърсяване, отрицателното въздействие на вредните физически фактори, подвиждната техника на министерство на отбраната и на вътрешните работи и ДА “Гражданска защите” към МС, плавателните съдове извън териториалното море на страната. Това обаче не означава, че посочените техники, вещества и фактори не създават опасност от замърсяване на въздуха. В първите два случая става въпрос за отделна правна уредба, при третия – за изключение, свързано с гарантиране на националната сигурност и предотвратяване на природни бедствия, аварии и катастрофи.
За отграничаване, намаляване и отстраняване на вредните емисии, компетентните органи /министъра на околната среда и водите/ определят показатели и норми за допустими концентрации на замърсяващи вещества във въздуха. Критериите за допустими вредни емисии са различни, в зависимост от това дали става въпрос за фиксирани или за подвижни /мобилни/ източници на замърсяване.
Качеството на атмосферния въздух се следи чрез Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на МОСВ. Отделно, общините също могат да създават свои местни системи. Събираните сведения и данни за състоянието на въздуха се публикуват в бюлетини, които се предоставят безплатно, но когато се предоставя допълнителна информация, разпространението й не е безвъзмездно.
Със закона се въвежда несъществувалото дотогава задължение самите собственици на производствени мощности да създават самостоятелни системи за наблюдение на вредните емисии. Това обаче не изключва упражняването на специализирания контрол от натоварените за целта органи.
По предложение на министъра на околната среда и водите и други заинтересовани министри, МС може да приема програми за поетапно намаляване на общите годишни емисии на определени замърсяващи въздуха вещества. Отделно от това, при системно превищаване на пределно допустимите концентрации на замърсители в дедан рйон, общинските органи приемат и прилагат програми за ограничаване на емисиите, които са задължителни за изпълнение.