10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.

По силата на действащото българско законодателство отговорността при замърсяване или друго увреждане на околната среда е свързано с прилагането на принудително административни мерки, търсенето на административнонаказателна отговорност, гражданска и наказателна отговорност.
Принудителни административни мерки се прилагат /при изрично посочени в ЗООС случаи/ от органите на МОСВ. Тези мерки са три вида:
1. превантивни, чиято цел е да не се допуска замърсяване или друго увреждане на околната среда, което може да има отрицателни последици и за човешкото здраве;
2. преустановителни, които се предприемат, когато се констатира вече настъпило замърсяване или друго увреждане на околната среда. В такива случаи законът дава право на органите на МОСВ, със съдействието на областните управители, да спират /с мотивирана заповед/ всяка производствена дейност, която има вредоносни последици. По своя смисъл обаче спирането е временна мярка, т.е. до отстраняване причините за нарушението. В отменения ЗООС от 1991г. е предвидено и допълнително правомощие – прекратяване на производствени и други дейности, които причиняват или могат да причинят неотстраними вреди на околната среда и човешкото здраве;
3. възпитателни мерки, налагани на причинителя на увреждането, който е длъжен за своя сметка да предприеме необходимите действия за отстраняване на настъпило замърсяване или друго увреждане на нормалното /естествено/ състояние на компонентите на околната среда.
Заповедите за прилагане на задължителни административни мерки могат да се обжалват по реда на АПК. Тази възможност обаче не е основание за спиране на нейното действие до момента на постановяване на съдебното решение. От друга страна ЗООС дава право на министъра на околната среда и водите да обжалва актовете на административните органи, които той счита, че противоречат на природозащитни разпоредби. В такива случаи тяхното действие се спира до произнасянето на компетентния съд.
Административнонаказателни мерки. Законодателят е предвидил, че за нарушение на разпоредбите на ЗООС на виновните ФЛ се налага глоба, чийто размер варира в зависимост от тежестта на правонарушението. Що се отнася до ЮЛ, то тяхната отговорност е свързана с налагането на имуществени санкции. Тази санкции са за причинено увреждане или замърсяване на околната среда над пределно допустимите концентрации, както и за неизпълнение на изисквания или предписания, предвидени в самия закон. Редът и начина на тяхното определяне става по силата на акт, приет от МС – Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми. Размерът на санкцията и времето, за което се налага, се посочват в заповед на министъра на околната среда и водите или на упълномощено от него длъжностно лице. При преустановяване или намаляване на замърсяването или на увреждането, съответното ЮЛ може да предяви писмено искане към контролните органи на МОСВ за отмяна или определяне на по-нисък размер на санкцията. В същото време обаче министърът на околната среда и водите може да променя размера на санкцията при наличие на данни за утежнена екологична обстановка в даден район или при увеличен риск за човешкото здраве.
Българското законодателство предвижда налагането и на еднакратни санкции. Те са свързани със случаите на предизвикано или допуснато залпово замърсяване. Предвидени са обаче и хипотези, при които налагането на имуществени санкции се изключва – това са случаите, когато настъпилите щети се дължат на непредвидими природни бедствия.
Гражданска отговорност. Съгласно ЗООС, такава може да бъде потърсена при виновно причиняване на вреди от замърсяване или друго увреждане на околната среда. В същия смисъл е и чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил. От това следва, че следва да са налице следните условия: 1. деяние; 2. противоправност; 3. щета /вреда/; 4. причинна връзка; 5. вина. Вината от своя страна може да бъде изразена в нейните две основни форми – умисъл и непредпазливост. Причинната връзка между източника на щетата и нейните вредоносни последици трябва да се доказват от потърпевшия.
Съгласно ЗООС искове за обезщетение могат да се придявяват от министъра на околната среда и водите, областния управител и кметовете, в зависимост от това дали е увредена държавна или общинската собственост. Когато се касае за щети от частноправен характер – от конкретното увредено лице.
В ЗООС е предвидена и възможността за предявяване на други два вида искове – за преустановяване на нарушението и за отстраняване на последиците от замърсяване. Те могат да бъдат подавани както поотделно, така и кумулативно. Субекти на това право са посочените по-горе органи на централно и местно управление, както и пряко заинтересованите лица.
Наказателна отговорност. Такава отговорност за престъпления против околната среда се търси само по силата на текстове, предвидени в НК.
Първите такива, отнасящи се до екологични престъпления, са предвидени в НК от 1968г. Първоначално са санкционирани нарушения при неправомерно ползване на гори, дивеч и рибни ресурси. Опазването на въздуха, почвата и водите /вкл. морските/ също е определено като приоритет, защото тези природни компоненти са важна и съществена част от околната среда и са от жизнено значение за човека.
С приемането през 1985г. на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, към глава ХІ на особената част на НК се създава специален раздел V “Престъпления при използването на атомната енергия за мирни цели”. Включените в него разпоредби се отнасят най-вече до проблемите на ядрената безопасност и радиоактивното замърсяване.
През 1991г. в НК е направено изменение на съществуващ текст, с което се засилва наказателноправната защита на земеделските земи и пасища, в слумаи на неправомерното им отчуждаване за строителство или за други неземеделски нужди. Въведена е и друга разпоредба, с която се обявява за престъпление укриването или разгласяването на невярна информация за състоянието на околната среда, от което могат да последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве.
Допълнения в НК са правени също така във връзка с присъединяването на България към международни конвенции с екологична насоченост: при замърсяване или допускане да се замърсят морските пространства на страната; при пренасяне през границата на страната на опасни отпадъци, токсични химични вещества, биологични агенти, токсини и радиоактивни вещества.
С едно от измененията и допълненията на НК от 2004г. за престъпления против народното здраве, е добавено и против околната среда.
За екопрестъпленията се предвижда лишаване от свобода до 5 годана, като кумулативно се налага и глоба.