8. Защита правата на пациентите.

Законодателна уредба:
1.К – чл 56 дава възможност всеки гражданин да има възможност за защита при нарушаване на правата му.
2.Специални закони: - регламентират защитата разпокъсано според контекста и целта на закона. Няма единен закон и специален закон, който да обединява правата на пациента и тяхната защита. Към този момент има 3 проектозакона, официално внесине в НС, но все още не се е стигнало да проиемане на единен специален закон за правата на пациента. Спори се дали такъв е нужен.
Действащи закони по тази материя:
ЗЗ
ЗЗО – Закон за здравното осигуряване
ЗПСОЛЗ – Закон за професионалните съсловни организации на лекари и зъболекари
НРД – Национален рамков договор
ЗЛПАХМ – Закон за лекарските продукти и аптеките в хуманната медицина
Общи закони: ЗЗД, НК, ЗО – Закон за омбудсмана
ЗЗД – административно – наказателни производства, които магат да се инициират по жалба, оплакване, сигнал на пациент. Съставите на нарушенията – гл 8. ЧЛ 220 – длъжностно лице, което не информира пациента за определени обстоятелства, преди да му вземе съгласието - пропуснат е първи компонент.
Чл 220 ал 2 – нарушаване на втория компонент – указване на медицинска помощ без даване на информирано съгласие от пациента. Изключение – ако пациентът е в безсъзнание, чл 88 и 89 - изключения – застрашаване живота на пациента и нужда от оказване на спешнва помощ в ситуация в която той не е в съзнание или по друга обективна причина не може да си даде съгласието.
Втора възможност в ЗЗ – позоваване на принзципните законови норми, свързани с правата на пациента – раздела Права и задължения на пациента – чл 84 до 98 и всички провни норми свързани с правата от типа на опазване на тайната, права на спешна помощ и т н.
ЗЗ дава възможност на пациента да отправя жалби до директора на Районните здравноосигурителни каси, когато се нарушават права, свързани с медицинската помощ, финансирана от Здравната каса. Извън ЗЗ по отношение на тези права добавяме ЗЗО и НРД.
Жалбите до Здравната каса свързани със специфични права на здравно – осигурения пациент – отказ да получи направление за преглед от специалист от стран на джи пи, отказ да пълучи лекарство, което се заплаща от Здравната каса , неправомерно искане на допълнителни плащания, независимо, че Здравната каса поема съответните разходи.
ЗПСОЛС – пациентът може да подава жалби до т н Комисия по етика към Български лекарски и Български стоматологични съюзи. Според закона тези комисии разглеждат дали са налице нарушения на етиката и морала от страна на медицинските специалисти и съответно имат право да предложат на председателите на съюзите да предлагат наказания, предвидени в закона. По ЗЗД пациентът може да ползва защита при деликт, свързан с неизпълнение договора с медицинския специалист, който увражда неговата правна сфера.
По НК съставите са конкретизирани и пациентът има две възможности: - да ползва защита по общия ред при престъпрелния то общ и частен характер
ЗО – пациентът може да подава жалби, сигнали и въз основа на тях омбудсманът е длъжен да уведомява органите на прокуратурата при престъпления от общ характер, да уведомява администрацията и общинската администрация – посредническа роля.
Англия – специален закон за оплакванията на пациентите в болничните заведения, всяка болница назначева служител юрист, който приема жалбите и се произнася по тях, но две три години след приемането се установява, че не би могло този метод да бъде обективен. Тогава се създава независим орган, койдо да разследва случаи по жалби на пациенти – подобни има Исландия, Португалия, като и в двете законите определят производствата по произнасяне по жалбите. В Португалия срокът е само 5 дни. Съставът се създава по предложение на Върховния съд. Съдържа лекари и юристи, като има забрана лекарите да работят в здравеопазването – нещо като особена юрисдикция.
Швеция – ползва система, наречена организирано застраховане при лекарска грешка. Федерацията на здравните заведения сключва договор с няколко застрахователни компании, като при увреждане на пациента пациентът веднага се компенсира финансово от компанията, като е длъжен да докаже само факта на увреждане, а ако пациентът иска да докаже умисъл, тогава върху него лежи тежестта на доказването.