8. Общи и подробни (ПУП) устройствени планове.

Общи устройствени планове.

Общите устройствени планове определят преобладаващото предназ-начение и начина за
устройство на отделни структурни части на териториите, обхванати от съответния план. Те представляват основа за цялостното устройство на територията.
Приложение към общия устройствен план е допълнението, в което се съдържат правилата и нормативите по устройството на територията. Това допълнение се одобрява заедно с плана, неразделна част от него е и има същата юридическа сила.
Тази категория планове също няма пряко инвестиционно предназначение. От тях не възникват права и задължения за конкретни правни субекти.
Общ устройствен план се създава за община, за част от община или за населени места и отделни селищни образувания с национално значение.
ЗУТ е предвидил процедура по създаването,обявяването и одобрява-нето на общите устройствени планове. Изработването им минава през няколко етапа. Общинския съвет приема решение за започване на такава процедура. С нея се възлага задължение за кмета да изпълни това решение. Той възлага изработването на проект за общ устройствен план. Съгласно чл.121 от ЗУТ общите устройствени планове подлежат на обществено обсъждане. То се провежда преди документацията да се внесе в експертните съвети по устрой-ството на територията. За градовете с население над 30 000 души е необходимо утвърждаване от Националния експертен съвет.Общия устройствен план се внася от кмета в Общинския съвет и той го приема с решение. То се обнародва в “Държавен вестник”. Според ЗУТ решението не подлежи на обжалване. Тази възможност съзнателно не е допусната, за да не се създават пречки и за да не се спират дейности,които са от значение за цялата община. Законодателят изхожда от идеята, че с този плане не се засягат или не се създават права и интереси за отделни субекти. Това е изключение от общата тенден-ция,която е възприета в българското административно право и е насочена към разширяване на възможностите за съдебно оспорване, включително и на нормативни актове.
Общия устройствен план на София се приема по специална процедура, предвидена в закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София. За по-малките населени места не съществува задължение за приемане на общ устройствен план.

Подробни устройствени планове (ПУП)

1. Понятие. ПУП са следващият етап на планирането на териториалните и на конкретните поземлени имоти. Тяхна задача е да конкретизират и доразвият разрешенията и предвижданията, които се съдържат в общите устройствени планове. Те имат непосредствено инвестиционно значение и могат да засегнат правата и задълженията на конкретни лица. Поради това в чл. 168 ал. 1, изр. 2 ЗУТ е определено, че предвижданията, които се съдържат в тях са задължителни за инвестиционното проектиране. Единствено в тях могат да се съдържат предвиждания за извършване на конкретни строителни дейности. Недопустимо е извършване на строителство без да има влязъл в сила ПУП. С тях се определят и допълнителните мероприятия по изграждане и преустройство на населените места.
1.1 Териториалният обхват на ПУП е по-ограничен в сравнение с общите устройствени планове и предвижданията в тях са по-конкретни. Те се създават за населените места или за части от тях. Новост в ЗУТ е предвидената в чл. 110 ал. 2 възможност ПУП да се създават съобразно конкретна необходимост при устройството на определена територия.
1.2 Нормативната основа на ПУП се съдържа в чл. 103 и чл. 108 и сл. ЗУТ. Освен това конкретни правила по съдържанието и процедурите за изработване се съдържат в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
1.3 Плановете се изработват на два носителя – графичен и текстови.
2. Видове. Според съдържанието и според приложението съществуват няколко вида ПУП.
2.1 Според територията съгласно чл. 109 ЗУТ има ПУП на населените места заедно с техните землища и прилежащите територии; ПУП на части от населените места и селищни образувания и отделни квартали в тях; ПУП на землища и части от землища.
2.2 Според съдържанието и обектите, до които се отнасят, существуват планове за вертиално планиране, водоснабдяване, канализация, електрификация, паркоустройство и др. (чл. 108 ал. 2 ЗУТ). Особено е положението на плановете за вертикално планиране (чл. 108 ал. 2, 3 ЗУТ). Тези планове дават представа за предвижданията във вертикално отношение. В тях се определят и подходящите наклони на улиците. В тях се съдържат предвиждания за проекциите на реки, дерета и водни площи. С тях се определят зоните, които имат равен, хълмист и стръмен терен, което предопределя и техния различен начин на застрояване.
2.3 В чл. 110 ЗУТ се съдържа основната класификация на ПУП съобразно използването на поземлените имоти и възможностите за строителство:
а) План за регулация и застрояване. Тук се съдържат предвиждания за регулацията на улици и поземлени имоти и за режима на застрояване.
б) План за регулация. Тук се предвиждат регулация на улици и конкретни поземлени имоти без режим на застрояване. Разновидност на този план е планът за улична регулация.
в) План за застрояване. г) Работен устройствен план.
д) Парцеланни планове за техническата инфраструктура. В чл. 111 ЗУТ е предвидено съществуването на специлизиран ПУП и виза за проектиране, която е уредена в чл. 140 ЗУТ.
Планът за регулиране и застрояване определя структурата на територията, устройствените зони и териториите с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
(чл. 112). Това е най-пълната и нй-тежката форма на ПУП. Този и следващите планове се изработват за населените места, където е допустимо свободното и ниското застрояване. Такива планове се изработват тогава, когато е необходимо да се направи т.нар. първа регулация. Това са случаите по чл. 15 и чл. 16 ЗУТ. Възможно е да се променя площта и размерът на имотите при тяхното регулиране с цел строителство или други благоустройствени мероприятия.
Работният устройствен план се създава за един или няколко поземлени имоти. С него се прецизират действията по застрояването, които са предвидени в урегулираните поземлени имоти (УПИ). Тук се съдържат разположението и очертанията на сградите, разстоянията между тях, имотните граници и максималните височини. Тук също могат да се правят изменения в границите на поземлените имоти по реда на чл. 17 ЗУТ (чрез заявление до кмета на общината и предварително договарян между съседите). Особеност тук е връзката с чл. 36 ЗУТ – става дума за запазването на заварени годни сгради, в това число и културни и исторически обекти, независимо от отклоненията от правилата за отстояние между сградите и границите на поземлените имоти.
С измененията на ЗУТ от 2003 г. са предвидени т.нар. парцеланни планове. Те са необходими за изграждането на обекти от техническата инфраструктура. Визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Това е част или, както казваз законът, извадка от ПУП. Обикновено се издава за един-два имота и съдържа линиите на застрояване, плътност и интензивност на застрояването. Тя се прави задължително за имоти, в които има обекти паметници на културата.