70. Дарение. Дарение по повод смърт.

1. Дарение
Дарението според римското право било юридически акт, по силата на който едно лице се обеднявало с някаква част от своето имущество в полза на друго лице, на което искало да окаже щедрост.
При дарението на обедняването на едната страна (дарителя) съответства обогатяването на другата страна (надарения).
Извършеното от дарителя дарение трябвало да бъде изрично или мълчаливо прието от надарения. Обедняването на дарителя и обогатяването на надарения трябвало да имат своето оправдание в дарствените намерения на дарителя. Нямало значение по какъв мотив дарителят оказвал своята щедрост.
Дарението не било правна сделка, имаща своя собствена юридическа форма и ясно обособени правни последици, специфични само за този институт. Дарението като акт на щедрост можело да се извърши по различни начини:
1) като акт за прехвърляне на собственост (манципация, традиция, in iure cessio)
2) чрез договор за поемане на задължения (стипулация)
3) чрез опрощаване на дълг и др.
Елементът, обединяващ тези различни актове, бил безвъзмездният характер на дарствения акт.
Едва в следкласическото право дарението се превръща в правна сделка чрез която при спазването на определена форма се извършвало безвъзмездно прехвърляне на собственост от дарителя върху надарения.
Като цяло римското право се е отнасяло скептично към дарствените актове. Например, по времето на Републиката бил издаден закон, който забранявал извършването на дарения, надвишаващи определен размер. Пак по времето на Републиката била установена и забрана за извършването на дарения между съпрузи. Мотивът бил, че хармонията в семейството не бива да се купува и единият съпруг да се разорява поради чувствата си към другия.
В следкласическото право даренията придобили публичност.


2. Дарение по повод на смърт
Дарението по случай на смърт се различавало от обикновеното дарение по това, че било подчинено на условието надареният да преживее своя дарител, и имало окончателен ефект след смъртта на дарителя.
При това дарение дарителят предпочитал надарения пред своите наследници, но предпочитал себе си пред надарения.
Дарението по случай на смърт се отличавало от заветите по това, че то се извършвало независимо от съставянето на каквото и да било завещание от страна на дарителя.
Дарението по случай на смърт е отпадало, ако надареният умре преди дарителя. До смъртта на надарения то е можело да бъде отменено от дарителя. Такива дарения са били допустими и между съпрузи, при които даренията по принцип били забранени.
Наследодателят нямал право да направи такова дарение, което да надвишава запазената за законните наследници фалцидиева четвърт.
Юстиниан изисквал за валидността на този тип дарения те да са направени пред 5-ма свидетели.

Придобиване, което се извършва по повод смъртта на едно лице, но не е нито наследство, нито завет, нито дарение по случай на смърт, се нарича mortis causa capio. Главният случай е, когато едно лице е назначено за наследник или заветник при условие, че ще даде нещо на трето лице.