6. Застрояване на териториите и поземлените имоти. Видове застрояване. Параметри на застрояване. Отклонения.

1.Производството започва по заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Заповедта представлява административен акт с определени реквизити – граници на района, правоспособно лице, което ще извърши дейностите по изработване, график за извършване на дейностите, срокове, границите на поземлените имоти. Заповедта подлежи на обнародване в Държавен вестник и в няколко ежедневника.
Преди измененията от 2004 г. производство можеше да започва само служебно. След измененията с появата на чл. 35 А от ЗКИР се допусна възможността за създаване на кадастрални карти и регистри по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или от имоти. По смисъла на чл. 35 А „инвеститор” е човек, който може да строи в някакъв поземлен имот, а ЗУТ говори за „възложител”, което е проява на терминологично несъответствие между двата закона. Възможността за започване на производството от собственика или инвеститора представлява практическо приложение на идеята за публично-частно партньорство. Изработването на кадастър в този случай е за сметка на възложителя. Това участие на собственици и възложители не променя характера на производството. То продължава да бъде административно и е израз на властническа изпълнителна дейност на държавата. Предвидената процедура за започване на производството по искане на заинтересувани лица, а не служебно, не означава, че сме изправени пред съгласуване на воли.
2. При развитието на това производство възникват задължения за държавните органи и за собствениците. Областните управители и кметовете на общини са длъжни да осигурят означаването на държавните и общинските имоти и да представят данни за тях в Агенцията. Подобни задължения съществуват и за органите на НАП. Собствениците и носителите на вещни права имат задължение да осигурят свободен достъп до имота за извършване на дейностите по кадастъра. друго задължение за собствениците е да предоставят актовете за собственост на лицата от службата по кадастъра. С допълненията от 2004 г. в закона е предвидена процедура при изгубване или унищожаване на трайните знаци. За собствениците възниква задължение да уведомят службата по кадастъра и на второ място да регламентираните трайни знаци. При непосредствена работа в поземлените имоти на служителите се разрешава да влизат и да преминават през имотите и да поставят геодезни знаци в имотите и да върху съществуващите сгради. Законът предвижда правила за обозначаване и определяне на различните видове граници – на държавата, на административнотериториалните единици, на съставните административнотериториални единици, на землищата и на отделните поземлени имоти.
Приетите кадастрални карти и регистри се обявяват на заинтересуваните лица. В 30 дневен срок могат да се подават писмени възражения пред органите на Агенцията. Възраженията поставят начало на спорно производство пред административен орган – това е комисия с определен състав. Тя трябва да се произнесе в 30 дневен срок. Ако тя удовлетвори направените възражения, промените се извършват от съответните длъжностни лица. Окончателно приетите кадастри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Тази заповед подлежи на оспорване по реда на АПК в 30 дневен срок след нейното обнародване в Държавен вестник. Обжалването става пред административния съд по местонахождение на имота.
Законът предвижда задължение за поддържане на актуалното състояние на кадастрите. Това задължение е за службите държавна собственост, общинска собственост и ведомствата, които поддържат кадастрите.

Поправяне на грешки и непълноти в кадастъра.

Изработването и поддържането на кадастъра в актуално състояние е човешка дейност и тя често се съпътства от допускане на грешки и непълноти. Законът предвижда, че е необходимо изменение, когато в одобрен кадастър са допуснати такива грешки и непълноти. Съществуват две процедури за отстраняването им в кадастъра. Първата процедура е административна, другата е съдебна.
1. Когато няма спор между заинтересуваните собственици, се прилага административната процедура. Засегнатите подават молба до службата по кадастъра, непълнотите се установяват от служителя на самото място с акт, който се подписва от съставителите, заявителя и засегнатите собственици. Този акт, подписан от тези три групи лица, има значението на съгласие за промени в кадастъра. Според едно от становищата това е договор между заинтересувани собственици за промяна в кадастъра. Според другото становище това е удостоверителен административен акт, с който се изразява становище по съществуващо фактическо положение. Освен това е възможно по този начин да се иска не само поправка на кадастъра, но и попълване на непълноти. Практически става дума за случай, когато не е отразена една от две гранични линии, или два имота са нанесени като един, или има погрешно нанасяне на гранична линия.
Съществува и друга процедура, при която се изготвя само акт, без той да се подписва от заинтересуваните лица.В този случай, с този акт, подписан само от длъжностното лице, се извършват необходимите промени. Ако има несъгласни, тои те могат да оспорват по съдебен ред.
2. Втората процедура за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра е съдебната. Нормативната уредба се намира в чл. 53 ЗКИР. Процедурата започва по молба на заинтересувания. В закона неправилно се говори за спор за материално право. Става въпрос за спор за собственост или спор за вещни права. Съдебната процедура е само предпоставка за административна процедура по реалното изменение в кадастъра. Този иск означава, че има спор за собственост. При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост. Това е специална възможност, която се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра.
Това е доразвиване на особено приложение на чл. 108 ЗС. За този иск е необходима специална предпоставка – влязъл в сила кадастър. Оттук идва и правният интерес за воденето на това дело. Това означава, че правен интерес се появява след като е влязъл в сила кадастъра. Искът по чл. 108 ЗС е иск за защита на правото на собственост. Той се предявява, когато собственикът счита, че е накърнено правото му на собственост. Този иск е осъдителен по своя характер. Искът по чл. 53 ЗКИР има за своя основа специално основание – влязъл в сила кадастър. Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение. Вместо него е възможно приложението на чл. 108 ЗС, но производството е по-трудно. Лицето, което може да започне произ-водството, е това, което счита, че има грешки и непълноти и счита, че вследствие на тези грешки и непълноти е нарушено негово вещно право. Ответници са тези собственици, които имат интереси, произтичащи от кадастъра. Имотите може да са близки, но е задължително да са съседни. Тези порове имат различно фактическо основание. Може да става дума за спор за собственост или спор за граници, или и за двете. Възможно е част от един имот да е включена в друг имот. Грешките и непълнотите могат да бъдат два вида – правни и фактически. Моментът на допускането на грешката е денят, в който е обнародвана заповедта за одобрение на плана.