61. Понятието за деликт по римското право. Пенални и смесени акции. Ноксална отговорност.

Понятие за деликт по римското право.
Неправомерните деяния в римското право са били групирани в две рязко обособени категории – престъпления(crimina) и деликти.Първите(crimina) са били престъпления на публичното право.Те са били преследвани от самата държава по пътя на публичното обвинение пред специални наказателни съдилища.Свързани са с публичноправни наказания.
Деликтите от своя страна са били частноправни нарушения.Те са преследвани от частните лица по реда на гражданския процес и са свързани с частноправна санкция.Като се изключат останките от кръвното отмъщение и талион на най-древното римско право, тази частноправна санкция е винаги парична глоба,която провиненият заплаща в полза на потърпевшия.За всеки деликт на потърпевшия е дадена съответна акция – action furti, action iniuriarum и т.н.
Римското право разглежда деликтите като елемент на частното право ,защото породените от тях санкции санционират вземания за определена парична сума,а също така защото са породени в патримониума на потърпевшия.
Пенални и смесени акции.
С помощта на породените от деликтите искове поначало се преследва наказването на извършителя на деликта чрез увреждане на неговото умущество.Тези искове се наричали пенални(наказателни).По силата на тези искове провиненият бил осъждан да заплати причинената на потърпевшия вреда неколкократно(при кражбата напр.) или бил осъждан да заплати най-високата стойност,която увредената вещ имала през определен период от време – през последната година или през последния месец(при противозаконно увреждане на чужда вещ),или бил осъждан чисто и просто да заплати една определена от закона или от съдията сума(при инюрията).
Наред с тези пенални искове,чрез които се налагало едно имуществено наказание на провинения,римското право давало на потърпевшия искове,имащи за цел само да възстановят причинената от посления имуществена щета.Те се наричали реиперсекутории и се давали наред с пениалните.
В последна сметка римското право познавало и такива искове ,които имали както наказателни, така и реиперсекуторни функции.Те се наричали смесени искове(actiones mixtae).
Ноксална отговорност.
Когато един деликт бил извършен от роб или подвластен,правото на потърпевшия да получи удовлетворение под формата на определена парична глоба се сблъсквало с властта,която господарят,респективно pater familias, имал по отношение на личността на делинквента.Тази власт била една абсолютна власт,която можела да се противопостави на всяко трето лице.По силата на тази власт господарят ,респективно домовладелецът,можел да отклони насочената срещу роба или подвластния отговорност.Но в такъв случай е трябвало да я поеме сам.Не желаел ли да стори това,той трябвало да се откаже от своята власт над провинения – да го изостави.
По този начин наказателната отговорност при деликтите,извършени от роби или подвластни,се оформила като една своеобразна отговорност,наречена ноксална отговорност.
Ноксалният иск (action noxalis) се давал на пострадалия от даден деликт, извършен от роб или подвластен,срещу господаря или pater familias на роба или подвластния.Чрез този иск господарят или домовладелецът били поставяни пред алтернативата : или да заплатят установената за извършването на деликта глоба,или да изоставят роба,респ. подвластния,който бил присъждан на потърпевшия.Това били т.нар. noxae datio.
В края на Републиката ноксалният иск се давал при повечето от частноправните деликти и изисквал за своето успешно провеждане следните предпоставки:
-Деликтът да е извършен от роб или подвластен срещу трето лице и
-Ноксалният иск трябвало да бъде предявен срещу лицето,което има власт върху делинквента в момента на предявяването на иска.В случая важи правилото,че носкалната отговорност следва личността на делинквента – noxa caput sequitur.