5. Провоотношения лекар – пациент.

Лекар – лице с придобита профисионална квалификация
Пациент - дискусионен въпрос. Лице, което страда от заболяване или лице, което се нуждае от медицинска помощ или му се оказва такава. Нашият Закон за здравето за пръв път дава дефиниция – чл. 84 – всяко лице, което е потърсило, или на което се оказва медицинска помощ.
Правоотношения - в световната наука от два – три века насам се поставят и развиват три вида провоотношения:
1 – Патерналистично
2 – Инженеринго
3 – Договорен
1 – пациентът безусловно се подчинява на волята на лекаря и се характеризира с авторитарно отношение от страна на лекаря. Отговорността е в правната сфера на лекаря.
2 – превес има волята на пациента, като лекарят само информира за заболяването, видовете лечение, но пациентът сам решава какво да избере.
3 – уравновесяват се положенията при првите два модела. Рекарят информира пациента за всичко и дава прогнози, пациентът има право на избор. В българското законодат, макар никъде да не се посочва изрично от Закона за здравето птълкувателен път се извежда договорният модел като възприетият. Дискусия между лекар и пациент по съответни въпроси.
Права и задължения на пациента:
Права – уредено от общото ни законодателство, не само медицинскоправното, но и цялата правна система. Трудовопревни и осигуретелноправни права, когато лицето придобие правен статут на пациент, се освобождава от своите трудови задължения и има право на осигурителни правоотношения за периода на нетрудоспособност.
Медикоправни права – лицето трябва да получи медицинска помощ в качоството и количеството, които са му нужни. Закона за здравето – глава три, раздел втори – права и задължения на пациента.
Основни права – зачитане на граждаски, религиозни и социални права на пациента, право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата и лечението. Защита на данните, отнасящи се до здравословното състояние на пациента. Запознаване на достъпен език с правата и задълженията, здравословното състояние. Лекрарска е преценката как да поднесе информацията, така че да бъде разбрана правилно от пациента. Прецинка на интелекта, на психо – физическото състояние. Законо за здравето – специални права само по време на да болничното лечение – да бъде посещаван от своя личен лекар по време на хоспитализацията, да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител, право на образование, да получи точна информация за цената на всяка манипулация.
Задължения на пациента – да допуска извършване на лекарски прегледи, когато му се оказва медицинска помощ, да спазва предписания лечебен ражим, да доверява на лекаря информацията, която му е изискана и която е свързана с лечението.. Лекарят се освобождава от отговорнаст при грешка око пациентът не е доверил изисканата информация. Чл. 94 ЗЗ – 4 конкретни задължения:
1-да се грижи за собственото си здраве и да спазва режгима
2-да не уврежда здравето на другите
3-да съдейства на лекаря при осъществяване на дейностите, свързане с оказване на медицинска помощ
4-да спазва установения ред в лечебните и здравни заведения - да не пуши, пие и т н.
Договор между пациента и медицинския спициалист – има договорно правоотношение, независимо кой от трите модела се избира. В Б – я нямаме определение в закон, който да наименова този договор и да определи съдържанието на елементите. Нито в специалните закони, нито в общите облигационни закони.
Срещат се няколко варианта:
Договор за услуга – ЗЗД
За изработка – ЗЗД
Ненаименован догоговор, неформален, включващ елементите на двата предходни, както и спицифични елементи, които липсват в общото облигационно законодателство. Елементите на този договор са : обръщането на пациента към лекаря - волеизявление да влезе в облигационни отношения, ако лекарят приеме и пациентът започне да обсъжда симптомите, се счите, че той влеза в това правоотношение → договорът е двустранен. Възможно е да е между пациента и конкретен лекар или между пациент и лечебно заведение. При първото отговорността при небрежност, грешка, деликт е по чл. 45 ЗЗД, само по отношение действията на физическото лице.
Между пациент и лечебно заведение – деликт 49 – 50 ЗЗД, отговорно е ЮЛ, срущу лице, лица, апаратура, която е некачествана, отговорността се разширява.
След влизане в сила на ЗЗ в правоотношението лекар – пациент се намеси и една трета страна – Здравната каса като финансиращ орган, но тя се намесва само в конкретни правоотношения, финансирани от нея. Едно е правоотношението, когато пациентът сам си плаща, друго е когато Касата като трети лица заплаща услугата, тогава се усложнява договорното правоотношение при некачествено извършена услуга. Тя предявява иск за връщане на средствата, които е вложила.