5. Територия на поземлен имот.

Основните дейности в областта на строителството и благоустрояването са три: 1.Планиране в различни нива; 2.Инвестиционен процес и 3.Строителство. Те се извършват въз основа на съответни видове планове. За всяка една територия се създава определен устройствен статут.
Урегулирането и застрояването на територии и поземлени имоти става въз основа на подробни устройствени планове. Те са две големи групи: 1.За улици и квартали и 2.Поземлени имоти за застрояване и за задоволяване на други нужди без застрояване. Улиците и кварталите се урегулират с различни регулационни линии. Чл.17 от ЗУТ определя кои имоти подлежат на урегулиране. На първо място това са поземлените имоти, предназначени за строителство. На второ място са имотите, чиито размери не отговарят на изискванията и подлежат на упълномеряване. И на трето място това са съседни неурегулирани поземлени имоти, които при възникване на съсобственост могат да служат за строителство. Законодателят в чл.17,ал.3 урежда процедурата, в следствие на която имотите стават годни за строителство. Тази процедура започва със заявление до общината. Към него се представя предварителен договор, с който се прехвърля правото на собственост. В него трябва да са уредени идеалните части там, където е налице съсобственост. Изпраща се копие до Агенцията по кадастъра.
Урегулираните имоти трябва задължително да имат лице към улица и по изключение към парк или алея. Уличните регулационни линии определят границите с прилежащата улица. Така се образува лицето на имота. Това е тази част от имота, която граници с улицата. Съществуват и вътрешни регулационни линии. Те определят границите между съседните имоти. Не съществува изрично нормативно правило поземлените имоти да имат точна геометрична форма. От правилата, съдържащи се в закона обаче следва, че имотите не биха могли да имат триъгълна форма. Нормата ва закона, която изисква правилни очертания на имотите, е повелителна.
Урегулираните поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране. Това значи, че то е еднократен и окончателен акт. С промени в подробния план може да има изменения в улиците и кварталите, но те не могат да засегнат конкретните поземлени имоти.
Законът определя видовете и параметрите на застрояването. То може да бъде основно и допълващо, свободно или свързано, комплексно или съчетано. В чл.31 са предвидени правилата за основно застрояване. Установени са отстоянията, границите на имота и разстоянието между сградите в различните имоти. Чл.36 установява правилата за допустимите отклонения. Те могат да бъдат по отношение на разстояния между сгради на съседни урегулирани имоти, а също така и по отношение на застрояване от двете страни на улиците. Отклоненията са допустими, когато това е наложително за запазване на стари, масивни сгради, за надстрояване и пристрояване на вече същестувващи сгради. Заварени сгради по смисъла на този закон са само законно построените сгради. Това са законно построените или узаконените в последствие сгради. Правилата не се отнасят до сградите, за които е установен т.нар.режим на търпимост.