58. Пактове.

1) Добавъчни пактове
Съглашения, които нямали самостойно значение – сключвали се с цел да видоизменят едно главно задължение, произхождащо от един договор. Те били пактове за увеличение или намаление на задължението. Можели да се сключват веднага след сключването на главния договор или след известно време. Различните добавъчни пактове имали различни видове правни последици.
Пактовете за увеличаване на задължението произвеждали правно действие, когато били сключени едновременно с главния договор в класическото римско право. Следкласическото им признало правно действие.

2) Преторски пактове
>> Рецепт – преторски пакт, бил три вида:

- Рецепт на арбитъра: неформално съглашение, чрез което едно лице, избрано за арбитър от две спорещи страни, давало своето съгласие да бъде такъв.

- Рецепт на корабоначалниците, на стопаните на страноприемници и конюшни: по силата на това съглашение едната от страните (корабоначалникът и т.н.) се задължава да пази внесените вещи в кораба и т.н. му. Така той отговаря за всичко, с изключение на непреодолима сила, отговорността се носи дори и при липсата на изрично съглашение.

- Рецепт на банкера: пакт, чрез който един банкер се задължавал да плати задължението на негов клиент към трето лице.

>> Конститут – съглашение, по силата на което едно лице се задължавало да заплати на един нов срок едно съществуващо от преди задължение. Първоначално се явил като отсрочка за дадено задължение. В последствие можело вече да се сключи не само между същите страни, а и между нови.

3) Легитимни пактове
Неформални съглашения, снабдени с иск от императорските конституции.

- Обещание за учредяване на зестра
По време на имп. Теодосий и Валентиниан простото обещание за учредяване на зестра било снабдено с юридическа санкция – на съпруга се давал иск за получаване на обещаната зестра.

- Обещание за дарение
Преди Юстиниан дарението било валидно след сключване на формален договор. Той дал иск на надарения въз основа на простото неформално съглашение, ако стойността му не е по-голяма 500 златни солида. Ако сумата е по-голяма, то се вписва в съда.

- Компромис (съглашение за арбитраж)
И то е уредено от Юстиниан – призната е обвързващата сила на простото съгласие на страните да отнесат разрешението на един съществуващ между тях спор пред едно трето лице – арбитър.