57. Ненаименувани договори.

1. Произход и развитие

Договори според римското право са само тези, които са признати и санкционирани. Това създало неудобства.С развитието на обществените отношения всички съглашения, които не могли да бъдат включени в категорията на имащите своя ясно очертана икономическа и правна специфика цивилни договори, оставали без санкция.

Именно такива били ненаименуваните договори. Те били различни от цивилните, неформални съглашения, по силата на които една от страните извършвала известна престация срещу обещана от другата страна контрапрестация. Характерно е, че едната страна изпълнявала веднага своята престация, а другата обещавала, без да я изпълни незабавно.

Първоначално тези дъглапения били свързани с извъндоговорен иск за връщане на това, което било престирано и не съдържали санкция, но не и иск за изпълнение на насрещната престация.

Окончателното изграждане на ненаименуваните договори се извършило в Юстиниановото право.

Така всички двустранни съглашения достигнали до положението да станат задължителни от момента, в който една от страните изпълни обещаната престация.

Исковете били два:
- иск за изпълнение actio praescriptis verbis
- иск за връщане на което е престирано condictio ob rem dati

2. Видове ненаименувани договори

В Юстиниановата кодификация те се делят на четири групи

(1) do ut des (давам, за да дадеш) - замяната
(2) do ut facias (давам, за да направиш) - дарението с тежести
(3) facio ut des (правя, за да дадеш) - консигнационен договор
(4) facio ut facias (правя, за да направиш) - спогодбата

- Замяната (permutatio) била ненаименуван договор, който ставал юридически задължителен едва след предаването на една од подлежащите на замяна вещи. Ако престиращият вещта не бил собственик, договорът за замяна се считал за несключен.

- Дарението с тежести (donatio sub modo) Договор, по силата на който едната страна прехвърля на другата безвъзмезддно собствеността на една вещ, срещу задължението другата страна да извърши някаква престация в полза на дарителя или на посоченото от него лице.

- Консигнационен договор (Aestimatum) Чрез него единият съдоговорител предавал на другия една вещ, за да я продаде и да му предаде цената й, или пък ако не успее да я продаде - да му я върне. Собственик оставал първият, а след продажбата - купувачът на вещта.

- Спогодба (transactio) Две лица поставяли край на един съществуващ между тях спор чрез взаимни отстъпки. Чрез нея могли да се създават и нови права и задължения, не само да се погасяват стари.