54. Наем на работа, наем на трудов резултат.

1) Наем на работа
Консесуален договор, по силата на който едната страна предоставяла на другата своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател е работникът, а наемател – работодателят. Работникът бил длъжен да престира своя труд през уговореното време, а работодателят – да заплати определената сума. Първият бил санкциониран с actio conducti, а вторият – с actio locati.

2) Наем на трудов резултат (предприемачески договор)
Едната страна предоставяла определен трудов резултат срещу парично възнаграждение. Разликата между този договор и наемът на работа се състои в това, че при вторият налице трябвало да бъде определен резултат, а не количество труд. Предприемачът се задължавал да извърши уговорената работа в определения за това срок, бил длъжен да полага грижата на добър домакин. Наемодателят (клиентът) трябвало да заплати на предприемача уговорената цена.