51. Покупко-продажба. Действие на договора. Основни права и задължения на страните.

1) Определение и елементи на договора
Консесуален договор, по силата на който една вещ се разменя срещу определена цена.

- Предмет на договора
Предмет на договора можел да бъде: телесна вещ – движима и недвижима, съвкупност от вещи, бъдеща вещ (несъществуваща в момента на сключване на договора), вещно право, облигационно право.

- Цена
Тя трябвало да се състои в пари, да бъде определена, определяла се от трето лице, не трябвало да бъде симулирана или смешна (в противен случай договорът бил недействителен).

- Съгласие
Можело да бъде изразено във всякаква форма. Уговарял се задатък – малка сума пари или вещ, който се давал като доказателство за сключената сделка. Възможно е сключването на договора да се състои и в изготвянето на писмен документ, според Юстиниановото право, в този случай всяка една от страните можела да се откаже от сделката преди съставянето на писмения договор.

2) Основни задължения на продавача
- Да предаде вещта на купувача, заедно с всичките й принадлежности, както и всички плодове от нея, придобити във времето между сключването на сделката и предаването на предмета на договора. Това задължение не е за предаването на собствеността, а за свободното и необезпокоявано владение на вещта – защитa с интердикт владение.
- Макар продавачът да не бил длъжен да прехвърли правото на собственост върху купувача, той бил длъжен да направи всичко възможно купувачът да стане собственик на вещта.

3) Основни задължения на купувача
- Основоното задължение на купувача е да плати уговорената цена за предмета на договора. Това означава, че той трябва да прехвърли собствеността на определеното количество монети върху продавача. Освен това, той трябвало да заплати още и разноските по съхранението, и ако е в забава – лихвата (сакционират се с actio venditi).
В края на Републиката можело двете задължения да не се изпълнят по едно и също време. След II в. обаче, се установила идеята това да става в един и същи момент.